Извисен над човешки род,
дарява святост, доброта.
Път в спасителния брод,
радост в обичта.
Разпнат на кръста
да бъде дом, мечтание
в солта на пръст в пръстта
и радост в огнено дихание!
Бог бе словото,
с вярата посята
да жъне истината във доброто
със силна обич на земята.
Зловещо, в мъки сам,
в тоя миг
в тълпата там
чуй се свиден, сподавен вик:
- Сине мой прости ми!
В мъката сподавена,
шепти без глас!
Тълпата в ярост с вик:
- Разпни го, разпни го, разпни го!
Равно с кръста озарило,
там се вихри нависоко
за вяра е светило
с венец трънен на челото.
- Прости ми, жено,
отиди си,
сълзи проливаш ти напразно.
Моят дом е при Отца ми!
Днес хулена и съдена,
във вяра неразбрана,
сълза във мъката окъпана.
Удрят думи скверни, тежки1
в тишината звъни камбана
и плачат съдби прокудени, човешки!
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Жеко Жеков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019