* * *

нямам нито един бял косъм
ми казва
и въпреки че виждам
няколко в косата й
не бих замахнала
срещу този безобиден мит вместо
подходящия ъгъл или човек

дотогава белите косми
ще пътуват към нея
през относителната материя
на погледи и осветления

докато пристигнат
зависи изцяло от мен
едно момиче да остане
по-дълго с млада коса

* * *

понеже познавам маршрутите си
ми се струва че мога без подготовка
да ги напусна по въздуха
пазачите на реда обаче
събуват обувките ми насред скока
заставят ме да прочистя трахеята си
да посоча няколко секунди живот
пускат ме през тях повтарят
дишай кога ще дишаш

Виолета Кунева

---------------------------------------------------------------------------------------

© Виолета Кунева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016