„Безсилен съм! Посърнах в мрак“ -
помисли си отчаяно войникът.
„Виновен и наивен съм – глупак!
Останах сам, изгубен в пущинака…“

„Криле да имах – щях да отлетя!
Че мойта битка тихо ме откъсна,
пожертва ме без слава, без цветя,
без никаква надежда да възкръсна.“

„Надигнах се измръзнал от окопа
на мойте мисли - пленник, без другар.“
Огледа се стремително за помощ -
намери пепелта на загасен пожар.

Закрачи бавно през полята голи,
избърса се от лепкавата кал,
и болката изтръгна, без да моли
потисна храбро леещата се печал.

Напред към хоризонта се загледа,
свали оръжието в символ на протест:
„От битката излизам без победа,
но с вяра и свободен, войн със чест!‘‘

---------------------------------------------------------------------------------------

© Мартин Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016

   
© E-LIT.INFO