Ежко думите не жали –

пред приятели се хвали:
С тез иглички, няма грешка,
шия дрешка подир дрешка.
С рокли, блузки и балтони
славя модните салони.
Ето че и тази зима
заминавам за чужбина.

 

Тъмно облаче отгоре
плъзна, без да проговори:
сбръчка нос и се навъси –
ситен, ситен сняг заръси...
С белота покри се всичко,
боцка студ като с иглички.
Еженцето се разтресе
и юрганче си донесе.
В есрнната златна шума,
без да каже нито дума,
до нослето се завива
и на топличко заспива.
Цяла зима ще сънува,
че в чужбина ще пътува:
С джазов шарен панталон
слиза важно в Рим и в Бон.
Като манекен в Берлин
се полюшва с тесен клин,
крачи в снежната Москва
с бяла шапка на глава,
най-красив е във Виена
в танц със туника зелена.
Ще сънува и ще чака
да задуха пак южнякът.
Слънчо клонките ще гали,
Ежко-Бежко ще се хвали:
- Във Европа Бате Ежко
се прослави – няма грешка!
Мойте нови модни дрехи
ми донесоха успехи.
Трудих се и пак сполучих,
Че покана днес получих –
дойде ли отново зима,
за Луната да замина.

                                                            

   
© E-LIT.INFO