Пейчо Затъпейчо
С четенето скаран,
нито книга бара,
нито пък учебник.
Вещи непотребни
са за Пейчо тези
и във клас да влезе
рядко ще се случи.
Що му е да учи
и да се напряга?
От часа да бяга
Пейчо предпочита
и навън да скита...
Но накрай, изпитан,
нищичко не знае.
С всекиго така е –
щом е като Пейчо,
става – затъпейчо.
Сийка в саксийка
Все повтарят ?, че цвете
не е за мирисане.
Мръсни ? били ръцете,
домашните ненаписани,
не искала да помага...
Ох, на Сийка да дотяга
почна всичко туй накрая
и промяна да покаже
как, зачуди се, замая...
Че е „цвете“ ще докаже
вече, не като преди.
Па в саксията голяма,
хоп – завчас се насади.
„Цъфна“ Сийка там засмяна,
с гордо щръкнала глава.
Ето – вече цвете стана!
За мирисане при това.
Славчо Болнавчо
Не знам, що му става,
но се “разболява“
често, често Славчо.
Малкият „болнавчо“
вечер здрав си легне,
сутрин се протегне...
и му „прилошее“.
За училище е
време, но детето
го „тресе“...
Додето
изведнъж му мине.
Глътнал аспирин е
уж и оздравява.
Все му е такава
„болестта“ на Слави,
но да шикалкави
дълго още няма.
Лоша слава, Слави,
трупа се с измама!
------------------------------------------------------------------------------------------
© Борислав Ганчев/Борко Бърборко
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017