Майката гора
Колко е красива
нашата Гора –
трепкаща и жива
Майчица добра.
В пролет зеленее,
лете дава хлад,
есенес жълтее,
зиме – в бял халат.
Трепкаща и жива,
роден дом е тя
и на мишка сива,
храсти и цветя,
и на мравка дребна,
и на бор голям...
Всички са потребни,
че не може сам
никой да се справи –
нека всеки знай!
Който туй забрави,
лош го чака край.
За да е красива,
млада и добра –
нека пазим жива
Майката Гора!
Нов живот
Надигнаха си ръчичките
до едничка тревичките,
разтвориха си очичките
и цветчетата, птичките
зацвърчаха в дръвчетата,
а пък буболечетата
заситниха с крачетата.
Вред засмяха се пъпките,
занадничаха гъбките,
заподквакаха жабките,
наизлязоха бабките...
И се всичко разшава,
че се пролет задава!
Поточе на живота
Струи планинското поточе.
Стремглаво спуска се, клокочи,
между скалички се провира,
по вирчета за миг замира
и продължава своя бяг.
Надолу и надолу пак.
Над него реят се мухички,
из храсталака пеят птички,
подскокне над водата рибка,
сърна на водопой изприпка...
Ехти наоколо гълчава
и радост всекиму дарява,
че сред планинското усое
ПОТОЧЕ НА ЖИВОТА то е!
Молбата на книжката
Аз съм книжчица пъструшка
и съм твоя вярна дружка!
И душа, и сърчице
имам си и щом в ръце
вземеш ме, детенце мило,
моля ти се за закрила!
Телце слабичко и нежно
имам аз. Ако небрежно
се отнасяш с мен, помни:
може да ме нараниш!
Вместо да ме мачкаш, драскаш,
подари ми топла ласка,
прочети открай докрай
и с добро тогава, знай,
аз ще ти се отплатя.
Мъдрост няма да пестя.
Запомни, детенце мило,
ето тук е мойта сила!
Пазиш ли ме, пречки няма –
с теб ще сме другари двама.
------------------------------------------------------------------------------------------
© Борислав Ганчев (Борко Бърборко)
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017