Аз съм роден
в един есенен ден.
Ден,
в който лъхала
мрачна унилост.
И затова съм
тъй мощно пленен
на пролетта
от кипящата сила.

Аз съм
израснал
в прихлупен коптор
с мрачни стени
и закнижен прозорец.
И затова
в непристорен
възторг
за светлина
и за въздух
се боря.

Аз възмъжах
сред тревоги
и смут.
Врях
на теглата
в калилката груба.
И затова
в всекидневния труд,
в черния труд
на човека
съм влюбен.

Работя,
боря се,
страдам,
горя -
вливам сиянието
на труда си
в мощната
и неотменна
зора
на накипелите
в гняв сиромаси.

В моя труд
мускулни сили
гъмжат,
моят труд
мисъл е,
воля
и разум.

В моя труд има
сърце
и душа,
той е пропит
от любов
и омраза.

Аз съм
като
командир
на война.
Думите стройни
са ми войската.

Пътят ми
ясен е,
целта ми -
една:
да раруша
крепостта на тъмата.

Аз съм роден
сред тревоги
и смут.
Взимам в борбата
дела си достоен:
искам да мина
живота си в труд
и да умра
като истински
воин.

1935

                                                      

   
© E-LIT.INFO