Днес е Богорородица,Голяма Богородица. Малко след дванадесет на 15 август ,2013г.Опитвам се да изгоня всичко лошо от себе си.Как да се отърва от гнева и омразата.Ненавиждам ги,щото ми сториха зло,но не мога да се самоизлъжа дори с цената, на спасението/какво ти спасение тука/ ,че не искам да ги убия/по точно е да се каже - бих искал да ги накарам да живеят такъв живот,който ще им се стори по АДСКИ от ада..Понякога съм голяма гад. Ще спа с жената на единия,а после ще прлъстя и другата.Знам,че и двете са склонни и мога да го направя ,но няма да го сторя ,за да не лъжа чувствата на жените Те са чусвителни същества!Обричам ги на живот и двамата негодници/Бедния и Пумчо/Не е възможно да утрепеш двама,за да накажеш всички злодеи .Не е възможно всички да бъдат наказани,а и не е необходимо. .Те са вестдесъщи и се възпрозвеждат като едноклетъчни И от тях няма спасение. Пък са и баланс.

 

Успеем ли да се откъснем от себе си, ще се спасим. Това не означава,че аз отделям говедара от личния си

лекар или Евгени Минчев от Китаеца.Те всички са маса преди да предадат стойност на себе си/измислени или не/. Тези,които се устойностяват сами,най -често успяват.без да познават стойността си Те я търсят и искат на всяка цена.Да сбъдваш не означава на всяка цена да си успял в работата ,в обществения ,политически,делови и какъвто и да е друг живот.Защото успехът е кратковременен и нетраен.Днес си на върха, утре на дъното. Сбъдването е състояние на духа и не зависи от никакви външни фактори.

 

За мен, например, е сбъднат живота на Сократ в последния миг,малко преди да изпие чашата с отровата,сбъднат е живота на Ботев,малко преди да се забие куршума в челото му,макар и разочарован.Сбъднат си отиде бай Нанко от Бранево, щото се бе зарекъл да прави само добро и така и правеше. Сбъднат си отиде баща ми,щото обичаше живота и никога не му изневери.Сбъднат си отиде градския клошар,щото имаше душа.А кмета непожела да му направи дори ковчег.Той е несбъднат човек.
Този,който е направил щастлива една жена или е сбъднал мечтите на един човек е щастлив и сбъднат. Сбъднати са лудите,които се хвърлиха в морето да спасят едно дете и загинаха. Загинаха не за кауза или идея, а заради живота. За най крехкото и уязвимо нещо - живота.

 

Та се чудя аз какво да правя с моите хора. Тия, дето ми сториха зло. Щото аз съм слаб човек и не съм нито от едните, нито от другите. Ако ги убия, ще възмездя до известна степен справедливостта. Но нали казахме, че тук такава няма. Ако ги оставя да живеят, ще сбъдна желанията им за успех, тоест да сторят още много лоши дела на такива като мене. Затова реших да преспя и тогава да реша. Бях им прстил и ги оставях да живеят. Това ще бъде тяхното наказание. И се почувствах щастлив, почти сбъднат.

                                                

   
© E-LIT.INFO