Иван Раич не беше лош човек,не беше злоблив и злопаметен, но беше малко простоват. Опитваше се да си обясни нещата, дето стават около него, тия, дето дават по телевизията и радиото,но някакси все не се получаваше. 

Макар и на възраст вече, той опитваше да се учи и образова, за да си помогне в "проклетите въпроси"  Тъкмо бе прочел "Престъпление и наказание" на Достоевски,  когато се случиха неприятностите с банките у нас. Той,разбира се, не отбираше нищо от банково дело, нито беше вносител, нито кредитополучател на някоя банка, но дълбоко в себе си, интуитивно, не хранеше добри чувства към тия инситуции,и ги смяташе до известна степен за изедници, които рано или късно ще унищожат света без природни катаклизми.

 И колкото повече се явяваха големците да твърдят, че всичко е под контрол и няма проблем, толкова по-малко им вярваше. Също, както Разколников, твърдеше,че не е нужно да убива и най-презряното същество, за да се увери в справедливостта на света, ала на другия ден го прави. Хората са слаби и непостоянни, особено когато се касае за много пари. Така че не им вярвайте! Особено на тия, дето знаят "истината" и искат непремено да им повярваш.

Всичко това терзаеше Иван Раич и раждаше вътрешните му колизии.Особено нощем. Сън не го хващаше, как така на една банка трябва да й помага цяла България, че и Европейският съюз/като знаят, че е окрадена/, а не могат/или не искат/ да помогнат на 90% от населението в тая държава, което живее в пълна мизерия. Как се напълниха тия банки, като няма икономика, и за чия сметка. Не е ли за сметка на унижения и оскърбен бедняк, на който свалят и последната кожа. Не са ли кухи, празни пирамиди/което отново се крие от народа/, за да могат да го пързулнат като през 1996 г. Такива въпроси нахлуваха в главата на нещастния човек, крампите се увиваха и отговор нямаше.

Веднъж го сполетя нещо като прозрение, когато се беше съвсем отчаял и дочиташе романа на Достоевски. Помогна му Разоклников: "Няма спасение от този ужасен свят, номера е да го приемем и самите ние да го направим по-добър."

- Ала как - уморен от собстените си въпроси, в просъница започна да ги задава на Разколников.
- Много просто - като самите ние се заемем с този въпрос.- отвърна оня с окървавените ръце.

- Ти настина си идеалист и търсиш справедливост - отвърна му Раич - но светът не е твоята представа.
- Той е изграден върху престъпления и кръв. Банките са част от най-съществената му опора. Тя пие кръвта на хората бавно и мъчително, по-мъчително от неизлечима, но дълго мъчеща болест. Не трябва да се питаме,а да действаме,като тях. Защото те винаги са прави. Обществото се крепи върху съглашателството и конвенцията. Там са силните и здравите, които никога не се предават, преди да унищожат слабия или самите те да бъдат избити от болните и недъгавите. 
- Започвам да вдявам - отвърна му Раич - ала вече спеше, и май че и сънуваше. Кое е по-ценно - една банка или един човешки живот. Спеше,а слушаше гласа на Разколников:ЗАЩО ГОСПОДА БОГАТАШИ ОТ СОФИЯ И БРЮКСЕЛ НЕ СПАСИТЕ ЕДИН ЧОВЕК, УМИРАЩ ОТ ГЛАД, А БЪРЗАТЕ ДА СПАСИТЕ БАНКИТЕ. ЩЕ ВИ НАПРАВЯТ ЛИ ПО-ЩАСТЛИВИ, АКО СПАСИТЕ СТО БОГАТАША ОТ ФАЛИТ ВМЕСТО ЕДИН ЧОВЕК, УМИРАЩ ОТ ГЛАД. Това е вашата прокоба. Сбъркан ви е света. Неслучайно казват, че е на Лукавия. Всичко ще бъде окрадено, мили мои хора, но за сметка на дребния вложител, а не за хищниците с милиони и милиарди. Те винаги са чисти и изкъпани и те инспирират кризите в банки, държави, икономики и всичко, за да ни унищожат. Но на кой клон ще кацнат, когато ни няма. Това тях навярно не ги интересува. Нали са богати сега.

Е, ЕС ще ни спаси... НО НИЕ- НИКОГА СЕБЕ СИ!... Нашето е автоимунно заболяване, наречено "крампите на ОМРАЗАТА".

Това бяха последните мисли на Иван Раич преди да заспи, а като заспа, умря от глад.