Не приемам ВЕЧНОСТ без персонализация, макар че искам да се "разтопя"q за да "знам". Точната дума е "ДА СЕ РАЗТВОРЯ" във всемирното познание/pащото знам, че то съществува/, но дали ще остана АЗ,  и дали ще съзнавам щастието да го притежавам? Не примам ВЕЧНОСТ без копнеж! И то в плътна форма, без лъжи и измами, без сенки и полу-такива. Ако там - "ОТВЪД" - ГОСПОД не ни дари с нещо истинско и по- трайно от времето ,нека поне ни СМИРИ с ВЕЧНОСТ, ала нейните сенки да останат ТУК - в този земен свят, за да има за какво да копнеем и там. Човек е своята представа. И вечността би трябвало да е свързана с места и хора, които сме обичали или ще обичаме там..Иначе какъв е смисълът, ако не ни даде любов, щастие в други измерения, наподобяващи нашите спомени, че има и друг живот. Като сънят, който живеем, но знаем, че е кратък... Толкова кратък, за да повярваме, че някой ни сънува - и то наистина, а ние се будим щастливи. Думи, които нищо не означават там, но приемат формата на нашата вечност ТУК.