Моехълмие
- Детайли
- Написана от Иван Димитров
- Категория: Лирика
Ръст
Поискваш днес главата ми –
а в пряк или в преносен смисъл?
И чакаш да склоня с: „Вземи!“,
преизненадан и се слисал.
Какво сега, ако я дам:
ще се ли комкаш с вино в нея,
за столче да ти е в хамам,
или за дар за юбилея…
Но помисли си по-добре
как би я ползвал, тъй обсебен,
когато твоята прозре,
че моята не е за дребен?!
22.09.2020 г.
С Независимостта българска
Купи подарък от майка на дете с увреждане
- Детайли
- Написана от Майки на дете с увреждане
- Категория: Виртуална галерия
Купи тук
Книгите - нашите приятели
- Детайли
- Написана от Мария Антонова
- Категория: Есета
Всяка професия е интересна, ако я обичаме. Тя се определя от хора с различни занимания – това са артистите, скулптурите, учителите и най-вече писателите. Те докосват сърцата и правят живота на всички нас по лек и емоционален. Карат ни да се чувстваме понякога радостни и щастливи, понякога безгрижни, а друг път – възторжени. Думата ми днес е за всички тях, защото да ходим на театър или да четем, е невероятно богатство, което само тези хора могат да ни го дадат.
Лунни коне
- Детайли
- Написана от Демир Демирев
- Категория: Лирика
Луди коне.
Луди.
Лунен вятър
след тях.
По земята вали
сребърен дъжд
от копита...
Луди коне.
Луди.
Препускат.
Нагоре.
Надолу.
Вихър
след вихър.
Вълна след вълна.
Огнен смерч
пали нощта...
Диви коне.
Лунни коне -.
подлудяват
съня ми!
Сладушка
- Детайли
- Написана от Мария Антонова
- Категория: Разкази
Наближаваше обяд, когато Маринка отиде да види какво прави дъщеричката ѝ на балкона. Слънцето от сутринта жулеше и тя притеснена се затича. Момиченцето ѝ не беше навършило още четири години и тя съвсем се притесни, а и не знаеше дали държи на главата си шапчицата, която му беше сложила на главата. Още когато се събуди сутринта и закусиха, то поиска да отиде да си играе там. Заедно занесоха играчките, остави му и шишенце вода. Отивайки към детето си Маринка не чуваше никакъв шум от игра или нещо друго. Друг път Анетка пееше или нещо си бърбореше, но сега Маринка нищо не чуваше. Изплашена тя се затича още по-силно и о, Боже, детето беше заспало, а до него едно коте, което лежеше в краката ѝ. От шума, който Маринка създаваше при тичането малкото момиченце се събуди, леко се усмихна и пак заспа. Тогава тя взе котето в ръцете си и започна да го гали, а то почувствало се добре мъркаше. По едно време детето отвори очички, изправи се и каза, че котето прескочило оградата и само дошло при нея. От този момент това коте с бяло кожухче и с тук-там по тялото с светли петна стана тяхна домашна котка. Нарекоха я Сладушка.Всички много я обичаха. Влизаше вкъщи, когато си поиска, а вечерчесто закъсняваше, но пък се завръщаше и лягаше ту на леглото, ту под масата.
