В добруджанското село, в което гостувам вече втора седмица, хората не се заключват вечер. Нещо повече: привечер, когато животните се приберат, те излизат и сядат на една дълга пейка под единствената светеща крушка на улицата. Казват, че не знаят кой я е направил, но пък го благославят, който и да е той. Тя е хем в центъра на селото, хем близо до кръчмата, в която са мъжете им, а жените на раздумка, по-бързо да минава нощта – както казват те. Всяка от тях разказва какво е работила пред деня, къде е ходила и какво и къде е видяла.
На някои от вечерите Нонка запява и гласът ѝ се носи отвъд баирите, та чак до съседното село, откъдето отеква пукотевица – я от пиратка, я от тъпан. И току някоя казва: „Това е Слави. Дава знак“. Друг път пък като запее, бай Ставри ще извика от кръчмата: „Стига бе жено, стига си пяла, ще изплашиш чакалите“ – и всички започват да се смеят. Жените от радост, че са чути от мъжете си, а мъжете, че жените им се веселят. Хубави летни вечери, на които се радвам и аз.
В една такава вечер Русинка ми разказа следната случка: „Тук в селото имаме едно семейство със седем деца, българи са. Народиха се едно през друго и сега по-големите гледат по-малките. Сигурно едно време така са създавали многолюдни семейства, ама едно време. Един ден едно от децата влязло в двора и ударило магарето по краката. Ударите не са били силни, колко е силата на едно дете, но магарето се обидило и с главата си го повалило на земята. И то, разбира се, ревнало по силно и от магаре. Дошла майката, дигнала се една олелия. Викове и крясъци – до небето. А да знаеш само снахата колко е гласовита“ – и се засмя. Огледа се да види да не би тя да е на пейката и като не я видя, продължи: „Шумът от тях този ден дълго се чуваше и у нас. Вечерта, когато се прибрал дядо Горчо, снахата още от портичката го посрещнала с оплакванията си от магарето. Виж ѝ акъла само, и отново се засмя. Той е добър човек и нищо не казал, а отишъл при магарето и се навел над ухото му. Какво му е прошепнал – никой не знае, а и старецът не казва. Но на другия ден, когато детето отново влязло при магарето с пръчка, преди да го удари, магарето се навело и няколко пъти близнало крачето на детето. Оттогава то вече не влиза при него. Изглежда е разбрало, че не трябва да удря работливото животно.
----------------------------------------------------------
© Мария Антонова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024