Библейски откровения-1
- Детайли
- Написана от Лина Борджиева
- Категория: Лирика
МОНОЛОЗИ
Монолог на Ева
Тогава Господ рече на жената: защо си сторила това? Жената
отговори: Змията ме прелъсти и аз ядох.
Битие, 3, 13
Все тъй се лутам, Боже, по света,
поела своята проклета участ:
да съм онази – първата жена,
плода която дръзна да получи.
Соленият спомен за бриз
- Детайли
- Написана от Стелиян Марков
- Категория: Разкази
МЪЖКАТА ДУША
ВЕДНЪЖ ОБИЧА ЖЕНА.
ОСТАНАЛОТО Е ИЛЮЗИЯ.
Току що бе пристигнал в командировка в малко крайморско градче.Остави багажа си в хотела, пи кафе и реши да се разходи.Някога,много отдавна,бе идвал тук,а сега му се струваше толкова познато, като че ли това отдавна- бе вчера.
Бохемски нощи
- Детайли
- Написана от Димчо Дебелянов
- Категория: Българска класика
1.
За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная, много ме обичаш
и не обричаш на шега, –
но не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?
Критически преглед на поетическата продукция. Пазарджик-2011
- Детайли
- Написана от Валери Иванов
- Категория: Литературна теория, история и критика
Трудно е да се отсеят талантливите плодове литературна продукция, с оглед на обществения им резонанс, особено в годините на преход... Мисията на изкуството е хуманността. Поезията е длъжна да възпитава ценности и да ги брани посредством силата на мерената реч. Да останеш предан докрай на идеала и себе си е приоритет на великите, силните духом! Да олицетворяваш неопетнената изначална нравственост, да не се поддадеш на съблазънта да забогатееш за сметка на духовното оскотяване, днес е предизвикателство – граничи с невменяемост! Своите принципи и поведение менят не само хамелеоните политици, но и бивши „национални светини”, довчера считани за народни трибуни. „Бойни флагмани” се превърнаха в регистратори и агностици на моралното падение и разруха. Меркантилното съвремие пречупи креативността им, опошли ги и ги комерсиализира, превърна ги в евтина калка, загърбила класическите образци. „Ние сме ново издание” – протръбиха мнозина дебютанти, приели масовия вкус за свое „верую”. Сентенцията: „Където е поезията, там е Родината!” /Ubi poesis, ibi patria/ у нас не е популярна. Маяците, задушени от войнстващата посредственост, игнорирани от конюнктурните илитерати и медии, угасват... Като част от този дискурс имаме скромен маргинален принос в руслото на реанимиращата глобална духовност. Пазарджик има традиционно присъствие на българския Парнас в лицето на творци като Константин Величков, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев, Райко Алексиев, литературните критици Борис Делчев, Яко Молхов, Иван Сестримски, преводачът Стефан Бакърджиев, които могат да бъдат гордост за всяка национална литература. Създаваме ли нови еталони за подражание, толерира ли ги обкръжаващият ги социум... Градът има стойностни такива, преминали Голготата на катарзисното самоусъвършенстване, чието творческо израстване е факт. През призмата на своя естетически вкус и практика вероятно някои колеги ще приемат и почувстват моите позиции като прекалено критични, но „именно благодушие към някакви регионални критерии би била една обидна снизходителност”, както обича да се изразява един мой любим професор. Заявка за бъдеще или негова талантлива проекция са книгитe, така жанрово и тематично пъстри...
Прочети още: Критически преглед на поетическата продукция. Пазарджик-2011
Написано в април
- Детайли
- Написана от Ивайло Балабанов
- Категория: Лирика
Шепа сняг, който пада от слънцето: гълъб.
Във въздуха Господ е счупил лимонов лист.
Пчелите разправят зимни приказки на пчеларя. Дълъг
е техниият разказ и той под овошикте спи.
Черешката, с двете клончета в бяло, гледа вляво и вдясно
