Конкурс "Елия е моето име"
- Детайли
- Написана от Оля Драева
- Категория: Литературни и културни новини
В Никопол има паметник на любовта - чешмата на Елия, надживяла векове и събития, любимо място на хората за срещи и раздумки, студена и бистра вода. Името Елия е разпространено не само в Никопол, но и по цяла България. Разкажете защо носите името на Елия, защо кръстихте дъщеря си с това прекрасно име? Разкажете за момичето и жената Елия която познавате, обичате и уважавате.
Делнична библия-2
- Детайли
- Написана от Божана Апостолова
- Категория: Мемоаристика
редактирано, откъс
Тръгвах за Германия удовлетворена, че най-после ще купя машина и ще имам своя печатница. Е, малко поопоскана душевно... А и джобът ми бе поизтънял поради стеклите се накуп обстоятелства. Но смело потеглих. Няколко дни преди това огледах внимателно факсовете, справих се и с цените на харесания от мене „Хайделберг“ за цветен печат. Не ми достигаха дадените назаем (и вече изхарчени) пари, затова взех един бележник, хванах телефона и подех акция „Хайделберг“. По телефона – да са живи и здрави приятелите – събрах недостигащата сума за машината. Открих в бележника си страница със заглавие „Заеми“ и до два дни парите дойдоха кеш. Обезпечена финансово, със самочувствие на победител (въпреки душевните си терзания), подгоних чужбините. С мене, за моя сметка, като експерти и съветници потеглиха Цецо Бабаджанов, печатар от „Полиграфия“ АД, инж. Красимир Чакъров – приятел и колега на Стефка Божанова.
Поетът, истински живеещ
- Детайли
- Написана от Митко Новков
- Категория: Литературна теория, история и критика
Ангел Ников не е неизвестно име за плеядата български поети. За разлика от някои критици, което, разбира се, си е само за тяхна сметка. Но сметката на критиците не излиза поради това крива, както мнозина биха предположили. Защото така те придобиват възможността да погледнат на творчеството на Ангел Ников със свежи непредубедени очи, да го локализират в пространството на българското поетическо и така да открият заслуженото му място там. А че мястото е заслужено, в това не бива да има съмнение: независимо от факта, че Ангел Ников е далеч от жълтите столични павета, че неговото поетически житие е неразривно свързано с Димитровград, той е национален български поет, толкова български, колкото и всеки друг. А понякога и повече, защото едва ли е случайно, че неговата първа книга така е и озаглавена: „Българин да се наричаш“. Българин да се наричаш – и в Димитровград, и навсякъде другаде…
Стихове с подшушнати мисли в несбъднато време
- Детайли
- Написана от Стелиян Марков
- Категория: Лирика
Коан
Светлото се изплаши от себе си
/след него няма по-светло/
Тереза-Passion-1
- Детайли
- Написана от Емилия Дворянова
- Категория: Хуманитаристика
„Ти, Господи ме увличаше – и аз
съм увлечен…”
Йеремия 20:7
Хосе да Рибера рисува света Тереза няколко години след като е причислена към лика на светците: Тереза е седнала пред маса, зад нея фонът би могъл да напомни отвесна скала, сякаш е пещера, в каквато често пребивават отшелници, но по-вероятно да е просто стена с дълбока сянка по диагонала й – стена на Обител. Светицата от картината е на около петдесет години, пише, а думите сполитат Тереза едва в тази зряла възраст и дали не е изобразена именно в онзи откровен миг? Оградена е от най-баналните знаци на времето: череп върху дебела книга, нож, може би за разрязване на листи, но може би и за да напомни едно твърде важно в живота й острие, в случая пригодено за нейната длан (художниците обичат да изместват детайлите, да ги поставят в „кавички”), бял гълъб с нимб, кръжащ над главата й… ръката държи перо, повдигнато нагоре в жест, който напомня жеста на диригент – знак към думите да спрат, да почакат или да ги притегли към себе си? Но човек би могъл и да помисли, че перото е изпаднало от гълъба, спуснало се е меко и тя го е уловила, затова очите й са обърнати нагоре, а в устните й напира едва доловима усмивка-благодарност за това спуснато й свише перо, с което ще запълни празните листи поставени на масата точно за нея, а след като ги изпише, ще ги прибави към книгата под черепа, за да бъдат и те затиснати от смъртта… остава неясно дали заради живота или заради смъртта се изписват, но тя трябва да е имала отговор, нали все пак ги е изпълнила с думи... това обаче е предположение, нещо извън картината, а в нея е уловен само един миг, онзи, в който светицата е уловила перото, спуснато любовно от гълъба, любовно прието от нея... защо „любовно”? Тази мисъл някак естествено се поражда – тя е мислела така… сигурна е била. И всичко това в цветовете на Рибера, проникнати с мрак, кафяво през убито червено-кафяво до черно с едва просветващи тук там петна, тонове, тоналност, очите й най-черни, излъчена напред тъмнина, която искри като контрапункт на поглъщащите черни орбити на черепа, само Дрехата над бедното одеяние е бяла и разтворена, наподобява крила, досущ крилата на гълъба…
и листите – бели…
