Митко ДерменджиевЗлатната верижка
- Детайли
- Написана от Митко Дерменджиев
- Категория: Разкази
Докато слънцето срамежливо откриваше огнения си лик, тихата лятна утрин с безшумни стъпки обхождаше най-сънливите кътчета на току-що пробудилата се равнина. Все по-ясно изпъкваха очертанията на могъщите дъбови гори, разпростиращи се от незапомнени времена надлъж и шир, току в полите на Хемус. Потъналите в прах пътища, които прорязваха равнината и се впиваха в хладните усои на ширналата се отсреща гора, сега, под вълшебните лъчи на изгряващото слънце, наподобяваха златисти нишки втъкани в зелен губер, целият ухаещ на дъхави треви и билки.
Достояние
- Детайли
- Написана от Блага Димитрова
- Категория: Българска класика
Смъртта ще ме обсеби -
любов от последен поглед.
Ще връхлети сетивата ми
с внезапен повик
на болка и облекчение.
Импресия
- Детайли
- Написана от Дима Политова
- Категория: Импресии
Скоро беше - някъде дълбоко под снега се зароди ново лято, с цъфтене и сладостен мирис на пролетни дъждове. Този мирис упойва - сякаш парфюм от цветя, пясък и вятър край брега на река.
Колко бързо изчезва Нещото, ако не се вкопчиш в него,ако не го погледнеш отблизо.
Илия Ганчев - "Въздух за душата"
- Детайли
- Написана от Лина Борджиева
- Категория: Литературна теория, история и критика
В краткия анонс, който Илия Ганчев прави в началото на своята нова стихосбирка, е изказана идеята, че тя – книгата му е „своеобразен резонанс на нашето неспокойно и несигурно време”. И когато човек прочете „Въздух за душата”, то успява наистина да улови осезаемо неспокойствието на поетичното откровение, болката от нарушената хармония между дух и материя в модерното и прединамично наше съвремие. Тази дисхармония създава хаос в душата на човека, хаос, който е причинен поради отделянето ни от естеството, от първичността на природата, явяваща се извор на всичко добро и градивно за нас. Четейки творбите на поета, ставаме свидетели на един ясно откроен смислово мотив: за опошляването на хората, за това, че „сърцето и душата стават по-безплодни”, както е изречено в поантата на „Екранът”. Усеща се силна доза критичност към масово проявената бездуховност днес, вина за която носи технокрацията, изразена явно чрез натрапването на популярната и нискочестотна телевизионна култура, сипеща полуграмотни и арогантни предавания и шоу-програми. Един оригинален образ прави впечатление още в началото на книгата – този на „вампа-телевизор”, който изсмуква душата, жадуваща човешка причастност. Търсенето на изконна близост в окото на един бездушен екран, сеещ студенина, говори за това колко много сме се отчуждили един от друг, след като забравяме как наистина се общува чисто по човешки. А телевизорът, тази кутия, пълна с образи и забавни картинки, се явява пред нас в роля на перфектния крадец на човешки души:
