БЪЛГАРСКИЯТ СВИДЕТЕЛ / ТНE BULGARIAN WITNESS

През 1893 г. Чикаго е домакин на едно мащабно събитие — The World Columbian Exposition, както гласи официалното му название, или просто Световното изложение в Чикаго, както е по-известно. Изложението е юбилейно. Както показва официалният наслов, то е посветено на епохалното пътешествие на Колумб (1492—1493).

Четири века по-късно един български пътешественик тръгва по пътя на първооткривателя.

Четири века ще се окажат твърде дълъг срок. Там, в Новия свят, той ще попадне на едно съвсем различно място. От някогашната земя на диваци и неизбродна девствена природа не е останал и помен; или по-точно — останал е тъкмо споменът.

Стъпвайки в Новия свят, българският пътешественик ще се озове в самото сърце на Модерността — на една нова, технологична модерност, изглеждаща му като приказка от бъдещето. Нещо повече — ще се озове в самото бъдеще като настояще, като „жива” реалност.

 Всъщност българският пътешественик е свидетел на събитие от изключителна важност не само за Америка, но и за целия западен свят. Чикагското изложение от 1893 г. в най-пряк смисъл преструктурира световния геополитически пъзел — икономическата и политическа география, но не по-малко и хода на световната история, човешкото „битийно пространство”. Все повече ще става ясно, че то е ключов (буквално превключващ) момент в западната цивилизация; все повече ролята му ще бъде анализирана и изследвана. Именно на това изложение за пръв път по категоричен начин се открояват контурите на технологичния свят, в който оттук насетне ни предстои да живеем; в който живеем и до днес. „За Световното изложение в Чикаго през 1893 година има многобройни книги, филми, исторически документи — обобщава един изследовател. — Всички са единодушни, това е събитието, с което светът влиза в ХХ век, нещо повече, разделя се наведнъж с няколко епохи — на просветление, на разум, на натрупвания в областта на духа. И се завтича към света на технологиите, които ще променят живота му завинаги. Столицата на прогреса се променя. От Париж, който завинаги остава в красивия ХІХ век, тя отпътува окончателно за Новия свят.”^[1]

Четири века след Колумб Америка е постигнала окончателната си еманципация от Европа и изложението от 1893 г. е амбицирано да демонстрира това по смайващ, дори смазващ начин. То смайва, на първо място, с един външен, парвенюшки гигантизъм, който тъкмо по това време започва да завладява младата нация. По собствените си мащаби Чикагското изложение се отличава от всички предходни. Статистиката е красноречива: общата площ на панаирното градче е 630 акра (150 мили трябва да извърви посетителят, за да го изброди цялото), а общата сума за построяването му, приравнена към днешните стандарти — почти 10 милиарда долара (недостигната и до днес от никое следващо изложение, уточнява изследователят, привеждайки тези цифри^[2]). Но смайва и в технологичен план — посетителят е затрупан с чудеса от бъдещето: тук за пръв път могат да се видят фонографът на Едисон, електрическо осветление, прожекции на „живи картинки” (предходник на бъдещото кино), дори движещи се тротоари (каквито и до днес има все още само по летищата).

Изложението е ключово събитие, на първо място във вътрешноамерикански план. По символичен начин то ознаменува раждането на модерна Америка. Буквално за един век — един миг за мащаба на историята — от абсолютна периферия на света, от абсолютна „природа” в буквалния, а и в гео-културния смисъл на Хегел, Съединените щати са се превърнали в хегемон на модерната цивилизация в лицето на определящи черти като комерсиалния прагматизъм на капиталистическия дух, икономическия либерализъм, технологичния напредък. През първата половина на ХІХ век, докъм 1860 г., Америка не само приключва териториалното си обединение, свързването на Атлантическия и Тихоокеанския бряг, обединението на Севера и Юга. Но заедно с гражданската си революция преживява и своята индустриална революция — най-ускореното икономическо развитие, което западната история изобщо познава. Необгледните пространства на американския континент, които само няколко десетилетия по-рано вдъхновяват трансценденталистите (Емерсън, Торо), са овладени, заселени, „цивилизовани”, опитомени.

Всичко това по символичен начин е представено в Колумбовото изложение от 1893 г.: панаирното „градче” е построено изцяло върху отводнено и култивирано мочурище — бъдещият Джаксън парк с неговите прочути „венециански” лагуни: „дивото” в чистия си вид не просто е урбанизирано, сведено до парк, но и „застроено” като мащабна реплика/цитат на „високата” европейска културна емблематика по начин, който ще се наложи като особено присъщ на Америка през ХХ век — Америка като гигантски симулакър, както ще я определи Бодрияр.

Успешно са елиминирани и автохтонните американци — индианците: по това време, в началото на 1890-те, по-голямата част то тях са вече унищожени, а остатъците им — сегрегирани в резервати. Изтръгнати от собствената си „природна” автентика, оградени в кавичките на симулакъра, те буквално са превърнати в комерсиално „show”, тази толкова американска — до непреводимост — дума: прочутият спектакъл Buffalo Bill’s Wild West Show, несравним по жанра си с нищо виждано до този момент, също е част от Чикагското изложение (разполагаме, както ще видим, със собствени свидетелства от първа ръка за това).

Природата във всичките си форми е „усвоена”, от тук нататък предстои капитализирането й във вид на ресурс. От тук нататък Съединените щати излизат, образно казано, от хоризонта на пространството и влизат в Историята, разкрила се пред тях във вид на Бъдеще, което по сходен начин ще бъде експроприирано от „стара” Европа, усвоено, при-своено. Богатата европейска история, натежала като пчелна пита от култура, цялата „висока” култура на Европа я чака съдбата на автентичната американска природа: за американската цивилизация от качествено нов тип самата култура на „стара” Европа, нейната „класическа” същност, ще се окаже своеобразна природа — „суров” ресурс, който ще бъде смлян и преработен в езика на постмодерната маскултура.

Цялото това гигантско и многопластово превключване на модуса е заявено чрез изложението в Чикаго през 1893 г. В един световноисторически план то бележи символичния край на ХІХ век и навлизането в радикалната модерност на ХХ.

Българската култура има уникалния шанс да е свидетел на събитието, да е по своему част от него.

Четири века след Колумб един български пътешественик попада в Новия свят тъкмо навреме, за да се окаже проницателният свидетел на самото раждане на един нов свят — а Brave New World от бъдещето, изпълнен с технологични „чудесии”. Сред алеите и павилионите на изложението като герой от източна приказка той сякаш се е озовал в пещера, пълна с бляскави съкровища. — Като герой от приказка или от научнофантастичен роман — утопичен или антиутопичен...

Българският свидетел е респектиран от тези невиждани чудеса от бъдещето. И същевременно погледът му е силно скептичен към перспективите, които това бъдеще разкрива пред човека.

Но тъкмо там, в утробата на Модерността, сред смайващите технологии, той ще направи едно друго откритие, не по-малко значимо. Съвсем неочаквано. А може би закономерно.

Ще попадне на един бъдещ свой литературен герой. На колективния български герой (херос); на българския колективен човек в чист вид.

^[1] Ив. Младенов. Отклонена литература. Прагматистки прочит. София: Парадигма, 2011, с. 105.

^[2] Пак там, с. 106.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Антов, Пл. „До Чикаго и назад“ отвъд пътеписа, Книги за всички, София, 2021, с. 288, ISBN: 978-619-753 -529-7.

--------------------------------------------------------------------------------------

© Пламен Антов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021