Като стана на трийсет и четири, Мария Карла Роботи Кариняно пожела да бъде не само богата дама, да обикаля като братовчедките си козметичните салони, зимно време да се пече на слънце на терасите на планинските курорти, а лятно на шезлонгите на някоя яхта, да се занимава с тоалети, приеми и импотентни любовници. Не, от живота тя пожела нещо друго, нещо по-значимо: затова рискува и се включи в играта с пълното съзнание, че вероятно няма да й е лесно. Внезапната й любов към културата я поведе в музеите и библиотеките на половината свят, накара я да стиска потните ръце на мълчаливи поети, на болни от скорбут художници, на истерични режисьори. Четири седмици Мария Карла Роботи Кариняно търси своето място в света на културата и накрая го намери: благодарение на няколко енергични ходатайства на баща си успя да предложи услугите си като преводачка. Добре си дава сметка, че преводът е неясна, често мъглява работа, но пък позволява да се улови тайнственото туптене на книгите. Наложи се да се сблъска с немалко предразсъдъци («Решила да се намира на работа …. взели я, защото издателството е собственост на чичо й … тия неща стават само с връзки...»), но ето че сега кампютърът й е включен, на бюрото й речниците са отворени, текстът за превод е пред очите й, а самата тя полугола, всеотдайно и добросъвестно заляга над него.

Последната спънка, която се наложи да преодолее, бяха езиците, защото в интерес на истината Мария Карла много е пътувала, но езиците са зверове, които така лесно не се опитомяват. Немският е вълк бродещ из гората и университетите, куршум не го лови; френският е змия, все си сменя кожата, ту се шегува, ту осъжда и се нахвърля се върху идеите, испанският е разярен бик, диша тежко, стърже, кърви, английският е волна птица, странства из далечни земи и постоянно чурулика другояче. С други думи чуждите езици Мария Карла не ги е усвоила. Но за какво й са, по разните партита с нейните дълги крака и красиви гърди винаги й е било достатъчно в компанията на чуждестранни самци да направи мила муцунка за да получи каквото иска.

Затова пък с италианския Мария Карла се справя нелошо. Да сме наясно, дори за човек, чийто роден език е италианският, не липсват мъчнотии: всички тия глаголи, окончания, регионализми. Но ако сериозно се залови с него, ако денонощно се труди, похвалите обезателно ще последват.

Сега Мария Карла редактира първото изречение на един италиански роман: «Къщата на хълма беше голяма и зелена.» Гати тъпотията, си казва, доволна от тази просташка ругатня, която я отдалечава от стила на добре възпитаните й братовчедки. Как може да се изрази на правилен италиански такова тъпо изречение, как може да се възпроизведе мисълта без да се изгуби нищо от мелодията? Тя става, запалва фина цигара, прави няколко крачки из кабинета, сяда обратно. Къщата, какво авторът подразбира под тази дума? Буржоазна къща или каква да е постройка, вдигната с разрешително за строеж или без, с напукана мазилка? Всъщност не, къщата е боядисана в зелено: казано е ясно. Или авторът казва зелена, защото иска да каже заобиколена с дървета, с ливада, като замъка на моя братовчед Угето в Тоскания?

«Къщата на хълма беше голяма и зелена...» Голяма в смисъл грамадна, просторна, пълна със стаи и салони ? Или голяма, защото спомените я правят голяма, раздуват размерите й, изкривяват ги? Мария Карла върти напред и назад страниците на речниците, прескача от дума на дума, записва си някои варианти, изтрива ги, запалва втора цигара, ругае за да се почувства отново различна от братовчедките си, ужасно грозни и престорено скромни. На хълма. Значи горе на хълма. На билото, на най-горната точка. Или построена ей така, на половин височина, неголяма къща, с автоматично отваряща се външна врата, гараж и кученце което лае?

Леко главоболие обърква мислите й. Мария Карла откровено се умори от това лутане и раздробяване на думите, тия неща изтощават. С удоволствие би се обадила на Смералда Гроси Барбети да види какво е предвидено вечерта, какво парти ще има, какви са клюките, кой ще може да я вземе от къщи. Макар да е чула, че Смералда също превежда, а също и Осана Микеланджели Купи, както и Барбара Стюарт Росиняни. Всички те превеждат от италиански, всички те се надпреварват. Едно време си оспорваха блонд любовници, пристегнати в смокинги, сега си оспорват страниците на италиански романи. Няма как, налага се да се заеме обратно с работата, час по-скоро, веднага, без дори минута почивка за кафе с бисквити.

«Къщата на хълма беше голяма и зелена...»

И в уморения ум на Мария Карла блясва решение. Блясва за миг като мълния, като внезапно разтоварване на заряд интелигенция.

«Къщата на хълма беше голяма и зелена...» Така, отлично. Сега да видим по-нататък, защото романът е наистина дълъг. Тоя писател, си казва Мария Карла с щипка емоция, пронизваща като стрела женските й органи, положително е загубеняк.

---------------------------------------------------------------------------------

Превод от италиански: Евгения Динкова

----------------------------------------------------------------------

© Морко Лодоли
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024