Прочетох „Бунтът на Белгуните“(2023), последният неиздаван ръкопис на „сърцеведа на българската история“ Слав Хр. Караславов. Напоследък се сблъсквам често с подобни текстове на мастити наши автори от близкото минало – така добих представа за последните романи на Антон Дончев и Рангел Игнатов. В тях винаги се усещат „ноктите на лъва“ и ми става и интересно, и необяснимо защо често най-добрите им произведения остават за края на творческия им път.

Такъв е случаят и с „Бунтът на Белгуните“. Това си е стегнат, компресиран, майсторски написан динамичен мини роман, който се чете на един дъх и представя най – доброто от потенциала на Слав Хр. Караславов. Нищо общо с мащабните натруфени платна от тетралогията за Асеневци от 1970-1976, като се има предвид, че „Бунтът“ е всъщност предисловието и уводът към „И се възвисиха Асеневци“.

Но Караславов не бърза да го издава. Според сина на писателя Христо, дооформил книгата за публиката – той („Бунтът на Белгуните“ – б.м.), би трябвало да се приема като сигнална бройка за някакво преиздаване от края на 80-те години. Много се учудих, защото в другите преиздавания на „И се възвисиха Асеневци“, подобен текст няма.“ Моето обяснение е тривиално, но и иконоборческо.

Караславов е усещал, че е написал силен и стойностен роман, който не се вписва в архитектониката и посланията на тетралогията и просто го е сътворил „за чекмеджето“. Дебело подчертавам, че това не е инкриминиран и цензуриран текст. Просто авторът му е преценил, че времето работи за него и ще бъде пълноценно възприет след десетилетия.

Трудно ми е да преценя кога е писан, но най-вероятно – в края на живота на писателя, през 90-те години на миналия век – тъй като е лапидарен, изчистен от всичко излишно и ненужно, а същевременно е скрупольозно и точно пресъздадена епохата, образите са пълнокръвни, достоверни и убедителни, внушенията – ненатрапчиви, но с взор към днешния ден. Дали Караславов не е търсил късен реванш след краха на последния му амбициозен епичен замисъл – поредната тетралогия, от която издаде само първите две части – „Детрониране на величията“ (1984) и „Без корона сред хората“ (1986), която трябваше да бъде нова и правдива интерпретация на драматичните събития от 1943-1956 г. и която се оказа – поради естеството на своята неадекватна реализация – ненужна и безсмислена за новото ни време? А Караславов бе амбициозен и чувствителен творец.

Помня с какъв апломб чете откъс от“Без корона сред хората“ на нашия студентски випуск през преломната 1986 година…

„Бунтът на Белгуните“ разглежда малко известен, да не кажа и непознат епизод от нашата средновековна история, свързан с възстановяването на българската държава, с въстанието на Асеневци – Асен, Петър, Калоян, Борил, Слав, Иванко, с борбата, която известната фамилия води с войските на император Исак Ангел в периода 1185-1189 г., приключила с Ловешкото примирие и с появата на Втората българска държава.

Караславов познава перфектно хронологията на събитията, за него няма тайни във византийската и българска история от това време, той разказва с вещина и замах, без нищо, пречещо на динамиката на сюжета. Образите на Асеневци са представени в едри щрихи, но присъстват достоверно и ярко. Откроява се безспорно стратегът Асен, но в края на повествованието внезапно се извисява със своята саможертва и Кало Йоан, готов да бъде разменен с царската съпруга Елена, за да се постигне мечтаният мир с Византия. Исак Ангел остава в съзнанието ни като коварен, но и далновиден владетел, умело балансиращ на трона и борещ се с враговете на империята и с апетитите на самозванци като Алексий Врана.

Незабравими зимни картини съпътстват четенето на романа, като в паметта ни остава със своя суров, монументален лик образът на Хем – Стара планина.

Затваряйки последната 158 страница на романа останах със странното чувство, че той е писан скоро, че е предназначен именно за днешното поколение, което си струва да се запознае с него, за да осъзнае и осмисли качествата на един белетрист, който в миналото бе смятан и за казионен, но който създаде ценни исторически творби, като „Бунтът на Белгуните“ е безспорно един от неговите бисери.

-----------------------------------------------------------------------

Караславов, Счев Хр. Бунтът на Белгуните, Персей, София, 2023, с. 160, ISBN: 9786191612949.

-------------------------------------------------------------------------

© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024