- Детайли
- Категория: Автори
Красин Химирски е роден на 08.10.1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. След това следва редовна аспирантура в Академията за обществени науки в Москва, по-късно преименувана в Академия за държавна служба при Президента на Руската федерация. През 1974 г. защитава дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” и му е присъдена научната степен доктор на филологическите науки.
- Детайли
- Категория: Автори
АНАМАРИЯ КОЕВА е писател, художник и преводач, установен в Единбург, родом от Бургас. Пише и публикува под своето име и под артистичен псевдоним.
Завършва архитектура в престижния The University of Edinburgh, където и работи като асистент. Участва в поетични рецитали и изложби в Лондон и в Единбург. Тя е един от първите преподаватели по български език в Български културен център - Шотландия.
- Детайли
- Категория: Автори
Катя Кремзер е родена в София, но от много години живее и работи във Виена. Тя е магистър по електроника от Техническия университет в София (1987 г.) и магистър по бизнес администрация от Хъмбърсайдския университет „Линкълн“, Великобритания (2002г.).
Стиховете и са публикувани в над 20 групи, литературни издания, сайтове и страници за поезия.
- Детайли
- Категория: Автори
Проф. Златимир Коларов, д.м.н. е автор и съавтор в над 565 научни труда, на 12 художествени книги и 14 киносценария. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, руски и румънски езици.
- Детайли
- Категория: Автори
Големият френски писател-хуморист Алфонс Але, наричан Императора на хумора, идва на този свят в градчето Онфльор, Нормандия, на 20.10.1854 г. Баща му, местен аптекар, мечтае синът му да изучи същия занаят. Алфонс Але успешно завършва научната паралелка в гимназията и вече е на път да се настани зад бащиния тезгях, когато се намесва случайността. Баща му го праща в Париж да довърши образованието си по фармация. Това става в началото на Третата френска република. Същата със закон дава свобода на сдруженията. Така възникват редица литературни клубове. Алфонс Але редовно посещава два от тях, този на Хидропатите (Противниците на водата) и този на Ирсютите (Рошавите). През ноември 1881 неговият приятел Родолф Салис открива кабарето Ша ноар (Черният котарак) в подножието на Монмартър. По същото време започва да излиза списание за хумор и сатира със същото заглавие. От самото начало Алфонс Але живо се включва в него, а през 1886 става негов главен редактор. По-късно ръководи списанието "Сурир" ("Усмивката"), като неспирно сътрудничи и на други хумористични издания. Неговите хроники, приказки и монолози с течение на времето излизат в сборници, чиито заглавия говорят сами за себе си: "Будната нощ на един червен хусар" (1887), "Лъскачът" (1900), "Хайде да не се бием" (1900), "Да се превиваш, чернокотешки истории" (1891), "Без жлъч" !(1893), "Чадърът на отделението" (1893), "Две и две правят пет" (1895), "Не сме говеда" (1896)... А сборникът "Капитан Кап. Неговите приключения, приумици и питиета" (1902) се счита за шедьовър на хумористичната литература. Със своите 1500 разкази и хроники, писани обикновено в последния момент, Алфонс Але оставя едно огромно по обем творчество, като самият той иронично озаглавява първия том Предсмъртни съчинения. Едновременно заедно с Алфред Капю, Тристан Бернар и младия Саша Гитри пише водевили, които се играят с успех по парижките сцени. Още преживе съвременниците свързват името му с това на Марк Твен. Някои шеговито подхвърлят, че Алфонс Але и Марк Твен били близнаци, други слагат френския хуморист над Марк Твен. Алфонс Але умира на 28.10.1905, на 51-годишна взъраст, покосен от сърдечна емболия.