Начало

Последни публикации

Най-четени материали

Бургас - началото на промяната

Детайли: Написана от Румяна Емануилиду; Категория: Публицистика; Публикувана на 30 Юли 2011

Юлия Огнянова е на 30 години, когато, през есента на 1953 година, се завръща от Москва като театровед. От Ленинград като режисьор година преди нея се е върнал по-младият с четири години Леон Даниел и е назначен в Русе. Двадесет и девет годишният Вили Цанков току-що е завършил режисура при Стефан Сърчаджиев в наскорооткрития театрален институт в София и е назначен в Коларовград (дн. Шумен). След успешната постановка на шекспировата пиеса „Ромео и Жулиета“ той е преместен на щат във Варненския театър.

Прочети още: Бургас - началото на промяната

Димитър Лепавцов - Липен. Първа среща с Владимир Василев (1952)

Детайли: Написана от Васил Колев; Категория: Литературна теория, история и критика; Публикувана на 30 Юли 2011

откъс

С Владимир Василев се запознах по следния начин: преди да го видя, но когато вече се бях запознал с Николай Лилиев, аз едва спирах пред вратата на неговия апартамент, но не посмях да позвъня. Той беше създал в мен такъв респект и представляваше за мен толкова голям авторитет, че аз се страхувах както от посрещането, така и от изпращането. Добре, че тогава (а то е било 1947 и 1950 г.) не съм се запознал с него, защото стиховете, които показах по същото време на Н. Лилиев, едва ли щяха да лу направят онова впечатление, което през 1951 г. му направи поемата ми „Касандра”. Моята интуиция ме е предпазила от това. Когато написах, обаче, драматическата си поема „Касандра”, аз вече знаех, че работата ми не е лоша и че заслужава той да я прочете и да си каже компетентното мнение. Споделих това с брат си – Любен Лепавцов, аптекар в София (починал през м. май 1957 г.) Той ми каза, че имал познат, който бил близък на Вл. Василев. Предадохме ръкописа на „Касандра” и зачакахме. Мина време и проф. Христо Панчев (музикант), който беше изселен в Ловеч, получи отворена картичка, която ми донесе (и която остана завинаги у мен) и в която, между другото, Вл. Василев му пише да имам и че за сега впечатленията му от поемата ми „Касандра” са „изключително добри, отлични”. По-късно научих, че когато познайникът на моя брат (и до сега не научих името му) му предал доста обемистата поема (4400 стиха) той не искал да я приеме, колебаел се дали да я върне. След това, когато намерил свободно време, почнал да чете, поемата го увлякла, той я прочел до края и после още веднъж цялата. Критиката, която получих от него, е възторжена. Той, без да ме беше виждал, ме поздравяваше за големия успех. Преди да изпрати картичката (рецензията), Вл. Василев ходил в аптеката при моя брат, запознал се с него и споделил отличните си впечатления от „Касандра”. Зарадван, брат ми веднага ми писа много сърдечно писмо. Той вече ме поздравяваше като поет, добил признание от най-големия наш критик, приятел на Яворов. Когато се видяли за първи път, Вл. Василев надълго и нашироко го ръзпитвал за мен – за живота ми, за работата ми и пр. Тук отварям една голяма скоба, за да кажа, че брат ми като дете и юноша се е опитвал да пише стихове. Той дълги години беше абонат на „Златорог” (литературно списание, което излизаще непрекъснато 24 години под редакцията на Вл. Василев и Николай Лилиев). От книгата – делото по заговорът срещу Стамболов и убийството на министър Белчев, по което дело баща ми Спас Д. Лепавцов е осъден на смърт и присъдата му е заменена с 6 години затвор в окови, се вижда, че баща ми се е интересувал от литература. Негов брат – д-р Иванчо Лепавцов - лекар, починал млад е пишел стихотворения, но нищо не е запазено от него.

Прочети още: Димитър Лепавцов - Липен. Първа среща с Владимир Василев (1952)

В памет на Джон Хюстън

Детайли: Написана от Борислав Гърдев; Категория: Кино; Публикувана на 30 Юли 2011

„Всеки ден трябва да пишеш колкото може по – добре и да използваш сегашната си мъка, за да проумееш как се е появила предишната ти болка.И трябва винаги да помниш нещата, в които си вярвал, защото те непременно ще намерят мястото си там, в написаното, и няма да им измениш.”

Прочети още: В памет на Джон Хюстън