Стихове с подшушнати мисли в несбъднато време
- Детайли
- Написана от Стелиян Марков
- Категория: Лирика
Коан
Светлото се изплаши от себе си
/след него няма по-светло/
Тереза-Passion-1
- Детайли
- Написана от Емилия Дворянова
- Категория: Хуманитаристика
„Ти, Господи ме увличаше – и аз
съм увлечен…”
Йеремия 20:7
Хосе да Рибера рисува света Тереза няколко години след като е причислена към лика на светците: Тереза е седнала пред маса, зад нея фонът би могъл да напомни отвесна скала, сякаш е пещера, в каквато често пребивават отшелници, но по-вероятно да е просто стена с дълбока сянка по диагонала й – стена на Обител. Светицата от картината е на около петдесет години, пише, а думите сполитат Тереза едва в тази зряла възраст и дали не е изобразена именно в онзи откровен миг? Оградена е от най-баналните знаци на времето: череп върху дебела книга, нож, може би за разрязване на листи, но може би и за да напомни едно твърде важно в живота й острие, в случая пригодено за нейната длан (художниците обичат да изместват детайлите, да ги поставят в „кавички”), бял гълъб с нимб, кръжащ над главата й… ръката държи перо, повдигнато нагоре в жест, който напомня жеста на диригент – знак към думите да спрат, да почакат или да ги притегли към себе си? Но човек би могъл и да помисли, че перото е изпаднало от гълъба, спуснало се е меко и тя го е уловила, затова очите й са обърнати нагоре, а в устните й напира едва доловима усмивка-благодарност за това спуснато й свише перо, с което ще запълни празните листи поставени на масата точно за нея, а след като ги изпише, ще ги прибави към книгата под черепа, за да бъдат и те затиснати от смъртта… остава неясно дали заради живота или заради смъртта се изписват, но тя трябва да е имала отговор, нали все пак ги е изпълнила с думи... това обаче е предположение, нещо извън картината, а в нея е уловен само един миг, онзи, в който светицата е уловила перото, спуснато любовно от гълъба, любовно прието от нея... защо „любовно”? Тази мисъл някак естествено се поражда – тя е мислела така… сигурна е била. И всичко това в цветовете на Рибера, проникнати с мрак, кафяво през убито червено-кафяво до черно с едва просветващи тук там петна, тонове, тоналност, очите й най-черни, излъчена напред тъмнина, която искри като контрапункт на поглъщащите черни орбити на черепа, само Дрехата над бедното одеяние е бяла и разтворена, наподобява крила, досущ крилата на гълъба…
и листите – бели…
Митко ДерменджиевЗлатната верижка
- Детайли
- Написана от Митко Дерменджиев
- Категория: Разкази
Докато слънцето срамежливо откриваше огнения си лик, тихата лятна утрин с безшумни стъпки обхождаше най-сънливите кътчета на току-що пробудилата се равнина. Все по-ясно изпъкваха очертанията на могъщите дъбови гори, разпростиращи се от незапомнени времена надлъж и шир, току в полите на Хемус. Потъналите в прах пътища, които прорязваха равнината и се впиваха в хладните усои на ширналата се отсреща гора, сега, под вълшебните лъчи на изгряващото слънце, наподобяваха златисти нишки втъкани в зелен губер, целият ухаещ на дъхави треви и билки.
Достояние
- Детайли
- Написана от Блага Димитрова
- Категория: Българска класика
Смъртта ще ме обсеби -
любов от последен поглед.
Ще връхлети сетивата ми
с внезапен повик
на болка и облекчение.
