6

Вали. И сякаш че отникъде довян,
там, нейде между небосвода и града,
прелита гълъб - като топла длан
върху изопнатите струни на дъжда.

И звънва цял просторът, озарен
от жеста на отмиращия ден.
А зад небето даже Бог е горд
със мокрия си вечерен акорд.

В това, уви, остана ми да вярвам -
във струните на таз дъждовна арфа,
прозвъннала над тоя свят прастар.

И в дъжд, сърцето който възкресява,
и пред лицето в миг изобразява
небесен свят и град от кехлибар.

---------------------------------------------------------------------------------------

Ивайло Иванов, "Нов сън за щастие", ИК "Ерго", София, 2016

---------------------------------------------------------------------------------------