Това беше вчера
Вчера вече летях!
И докосвах със пръсти небето.
Изпод ноктите скрежът
все още не е разтопен.
Изгоряло от слънцето
на парцали, боли ме лицето ми,
имам мускулна треска от махане,
вместо с криле.
Вчера сутрин,
когато зората се пукваше,
ти ми каза - опитай!
И аз - ето на!
Колко лесно било!
Две усмивки мечтата приведоха в действие
и затрупахме
с пръски дъжд, кал и вятър
тревата.
Във диво хоро
завъртя се светът под нозете ни,
преобръщайки
в малки точки
страха, угризенията ни и вини.
Вчера с тебе летяхме!
И не мислехме да се връщаме!
Помниш ли?
Или май беше утре?
Обещаваш ли да е тези дни?
Зимен монолог
Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш
със острата права лопата!
Тя, зимата, идва тепърва;
Кракът си студен
поставя на гърлото ми
и пара излиза!
Намерих си огън!
Внезапно изникна пред мен!
От други запален!
Той сам ми отвори вратата
и влизам!
На прага отръсквам миналите си снегове.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018