Седем наши премиери са убити, двама от тях са го очаквали

Ако си Георги, Димитър и Тодор, имаш шансове за най-високия пост в държавата

От създаването на първото българско правителство са изминали едва 134 г. Първия министър-председател е Тодор Бурмов (1889). С Пламен Орешарски броят им е 52. Ако проследим родните места на премиерите, ще се окаже, че половината райони в България имат свои представители, а половината нямат. В чужбина са родени 11 души, но за някои от тях важи уточнението „родени извън пределите на днешна България”, защото родните им места са били някога чисто български – Северна Добруджа, Вардарска Македония...

Най-много министър-председатели е дал Великотърновския район – 6 души, Шуменски и Пловдивски – по 4 души (става дума не за градовете, а за районите) Софийски и Сливенски са с по трима души. От Пазарджишко също има 4 души. Двама са от Старозагорско, от Пернишко също двама. С по един човек са Ловешко, Врачанско, Разградско, Видинско. От столицата няма министър председател 112 г., затова пък в последните 19 г. този пропуск се наваксва с петима софиянци (Филип Димитров, Любен Беров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Кобурготски), към които трябва да прибавим и Бойко Борисов, доколкото Банкя днес е също в района на София. В Украйна са родени четирима – Димитър Греков в Болград (известен с това, че там е първата българска гимназия с пълен гимназиален курс), Александър Малинов от с. Пъндъкли, Бесарабия (село от ямболски преселници) , Георги Филипов, известен като Гриша Филипов, от с. Кадиевка, и Сергей Станишев от Херсон. Двама са родени в Русия – Леонид Соболев в Тропецки уезд и Андрей Луканов – в Москва. Йохан Казимир Густавович Ернрот е роден във Финландия, тогава – в пределите на царска Русия. Той е офицер от руската армия, участник в Руско-турската война, бил е и военен министър и министър на вътрешните работи. В пределите на днешна Македония е роден Андрей Ляпчев, това е гр. Ресен, по това време е в границите на Османската империя. Антон Игов пък е роден в пределите на днешна Гърция, в паланката Ругуновец или Карасули, днес Поликастро.

Марин Райков е роден във Вашингтон.
Според месторождението им, 39 са родени в градове, а 11 - в села. Остават двама, за които е трудно да се каже, това са Соболев и Ернрот – те са поели дъх и изплакали за пръв път в именията на родителите си.

Най-голям шанс да станеш министър-председателна България имаш, ако се казваш Георги, Димитър и Тодор. По четири души се изреждат на всяко от тези имена, общо тази тройка дава 25 на сто от всички премиери у нас като имена. Георги: Кьосеиванов, Димитров, Филипов, Атанасов. Димитър: Греков, Петков, Станчов, Попов. Тодор: Бурмов, Иванчов, Теодоров (Теодор), Живков. По трима са с лично име Андрей (Ляпчев, Тошев, Луканов), Васил (Друмев, Радославов, Коларов) и Иван (Гешов, Багрянов и Костов). Между някои има и роднинска връзка – Стоян Данев, 13-ият поред министър-председател, е женен за една от дъщерите на Тодор Бурмов, Рада, и живее в къщата на тъста си, която и досега съществува на ъгъла на „Париж” и „Врабча”. Къща, в която са живели двама министър-председатели на България, дали днешните софиянци знаят това? И защо ли всеки един от тях не си е направил отделен палат?

Вълко Червенков е женен за сестра на Георги Димитров, Елена.

От 52 премиери досега седем души са убити – ужасяващо висок процент! Стефан Стамболов е съсечен на „Раковска” през юли 1895 г. Всъщност опит за това има още през 1891, но поради лошо избраното време, привечер, на недобре осветена улица, близо до Градската градина, убиват не Стамболов, а министъра на финансите Христо Белчев, който вървял с премиера. През пролетта на 1895 г. се опитват да убият Стамболов на няколко пъти, като ловува край София, но не успяват, защото винаги е сред голяма група свои приятели, а понякога и с чужди посланици. Самият той оттогава очаква такова развитие на събитията и носи постоянно ризница под връхната си дреха. През март 1895 г. Стамболов предава на кореспондента на германски вестник запечатан плик с писмо до фон Мах „Кроежът на убиванието ми”, където сравнително точно описва начина, по който ще бъде ликвидиран – от група, оглавявана от Наум Тюфекчиев и финансирана от Григор Начович.

Замесен ли е министър Начович в убийството на Стамболов?

В спомените на Султана Рачова, посетила го в късни години, той - самотен, болен и отчаян, окайвайки България, бил казал: „Това са последствията от убийството на Стамболова – нищо не остава ненаказано”

Димитър Петков също знаел предчувствал как ще се раздели със живота. Няколко дни преди смъртта си той оставя бележка:” Тези дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Грекова.” Петков е изключително интересна личност - без всякакво образование, дори и начално, но се е самообразовал с удивителна воля и настойчивост. Роден е в Северна Добруджа, днешна Румъния, с. Башъкьой, по това време в пределите на Турция. Участва в боевете при Шипка, където губи китката на дясната си ръка и получава прякора Чолака. По-късно, като издател на в. „Свирка” му казват вече и Свирчо. Той е единственият носител сред останалите министър-председатели на Георгиевски кръст, едно от най-високите отличия за храброст в руската армия, връчено му лично от АлександърІІ. Прострелват го на днешния бул. „Цар Освободител”, при атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. На лобното място днес има малко черно паметниче. Наистина го погребват редом с Греков и Стамболов и това едва ли го има в други европейски столици - на Централните гробища в София, близо до църквата, са гробовете на трима наши министри, един до друг.

Следва Александър Стамболийски, убит пет дни след преврата на 9 юни 1925 г. Пронизан е 97 пъти с щик, близо до своето родно село Славовица.
Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов са със смъртна присъда от Народния съд, изпълнена на 1.2.1945 г.

Андрей Луканов е убит вече в наши дни.

Най-младият министър-председател е Васил Радославов в неговото първо правителство – 32-годишен. Любопитното е, че между първото и второто му правителство има 27 г. Константин Стоилов е заел този пост на 33 г., Стефан Стамболов – на 34, близо до тях по възраст са Филип Димитров и Жан Виденов. Най-възрастен министър-председател е Васил Коларов, на 72 г. – той заема този пост след смъртта на Георги Димитров (1949) твърде за кратко, защото умира през 1950 г. Най-продължително време е премиер Станко Тодоров – 10 години (1971-1981). Следват го Тодор Живков с 8 години и 8 месеца и Стефан Стамболов със своите 7 години.

Имаме и смешно краткотрайни правителства

Например второто на митрополит Климент (Васил Друмев) - той и като министър-председател се води с духовното си име. Неговото правителство просъществува от 9 до 12 август 1886 г. Тези няколко дни на второто му министър-председателство са нещастни дни за България – извършва се превратът срещу княз Александър Батенберг, свален от русофилски настроени наши офицери и прогонен от България. Да си припомним – Васил Друмев е писател, автор на първата българска повест – „Нещастна фамилия” и на първата българска драма с оригинален сюжет – „Иванку, убиецът на Асеня І”. Любопитно – като младеж той играе главната роля в комедията „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни, в първото театрално представление в България, в родния си Шумен.
Следващото по краткост правителство е третото на Петко Каравелов – 12-16 август 1886 г., той просто сменя почти призрачното правителство на митрополит Климент.

Само за пет дни оглавява държавното управление Димитър Станчов, след като Димитър Петков е убит на 26.1.1907 г. Димитър Станчов е дядо на наш външен министър за 3 месеца в правителството на Ренета Инджова – Иван Станчов, преди това посланик на България в Лондон.

Любопитна подробност – до 1931 г. почти всички министър-председатели са с бради, влияние от Русия. След „безбрада” пауза от 60 г. Филип Димитров отново връща модата на това мъжко украшение. Симеон Кобурготски, макар и твърде неубедително, също е в тази традиция.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Петя Александрова, "България в потури, но с цилиндър", ИК "Хермес", Пловдив, 2016

------------------------------------------------- -------------------------------------------------------------

© Петя Александрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016