Слава на Кирил и Методий!

Съкровено нам слово
Лъчиста нам книжнина
Азбуки Кирил и Методий създали за народа славянски.
Великото им дело през вековете още ехти.
Азбуката им все още сбъдва нашите мечти.
Нека пламъка им вечно да гори и да ни води в бъдещите дни.
Апогея на труда им свят, разцепил вековния мрак, пътеводна звезда за българския род.
Крилете на един народ се разпериха за дълъг път.
Идеал на траки, българи, славяни, всички да бъдат равноправни.
Рoдино величествена, кой не би те славил?
Издигаш се гордо в нашите сърца.
Лаятели йоще има, глупци клети, оставила ги майка глухи и слепи.

И на що отгоре?
Мирът и единството народно не ще се разрушат
Език и вяра ще ги сплотят
Та
Отечеството наше
До днес и завинаги да същестува.
Избранниците на съдбата
Йерархията на догма- триезична разрушиха, със словата свои, лъжите на чуждите езици заглушиха.

 

Безжизнено

Намерих се между четири стени.
Между две картини
покрити с паяжини
с висящи от тях мъртви мухи.
Застояла
бездиханна тишина.
Висящ корниз
свещи и бели кристали
попили някогашния дим от цигари.
Изпочупени прозорци
похабени завеси
празни саксии
мухлясал под
изгорели постели.
Мрачни вопли
кървави сълзи
стичащи се от тавана
лепнещи по огледалата.
Призрачна самота.
Гниеща плът
пребледняло лице
кичур коса бледнееща на фона на черен фестон.
Дантелена смърт.
Сухи
безмълвни устни
посинели
отдавна беззижнени вени.
Дълбоко впита примка.
Ожулени глезени
прекършен врат.
Безтрепетно сърце
изгубен ум.

Душата ми е празен буркан от компот,
черешов
с осемнадесетгодишна ръждясала капачка...

 

Залез

Ще ми се
слънцето да не си отиваше толкова бързо
и хлад по залез да няма.
Ще ми се
мрак да не се спущаше
закриващ ярките лъчи.
И небето
в розово
оранжево
и нюансите на синьo
с тия пъстри цветовe
да не се оцветяваше в черно.

Почакай
за време говоря.
И то се разотиде
сезони не останаха.
Всичко обаче е илюзия
и време няма.

Есен e.
Вятърът брули старите клони
яростно дърпа косите ми
носи сълзи в очите ми.
Гниещи листа посипват черната земя.
Идат мрачни облаци и прииждащи порои.
Сиротен дух търси топлина.

 


------------------------------------------------------------------------------------------

Стихотворенията са отличени с първаа награда в трет младежкия литературен конкурс "Проф. Боян Пенев", Разград, 2017

------------------------------------------------------------------------------------------

© Виктория Тодорова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017

   
© E-LIT.INFO