За моето поколение датата 15 декември 1979 г. е знакова.

Тогава на голям екран излиза филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов „Всичко е любов“.

В главната роля на Радо се снима Иван Иванов и още след премиерата в понеделник става ясно, че България има нов идол.

Някои побързаха да го определят като наследник на Стефан Данаилов, други щяха да го нарекат звездата на 80 – те години (на миналия век).

Истината е, че гледахме творбата като откровение и в лицето на Радо припознахме себе си и собствения си несъстоял се живот, смачкан от условностите и предразсъдъците на една омръзнала ни система,чийто край още не виждахме.

После щяхме да научим подробностите – роден на 16 декември 1951 г.в Асеновград, завършил ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова.

Работил в Младежкия и Военния театър до 1983 г. и дори прочул се в ролята на Ромео в хитовата постановка „Ромео и Жулиета“(1982) на Иван Добчев, носител на орден „Св.св.Кирил и Методий“…

По-късно щяхме с изненада да го открием като поет и разказвач, поглъщайки книгите му „Този живот, онзи живот“, „Отговори“, „Седем часа разлика“, „Добре дошъл у дома“, като майстор на дублажа в БНТ и bTV – на Белмондо в „Клетниците“ и на Киану Рийвс в „Разходка в облаците, на сериалите “Масада“ и „Беглецът“…

Но преимуществено гледахме жадно филмите му.

Срещата с всеки негов герой бе празник за нас – защото Иван беше истински, автентичен и неподправен на екрана, а играта му, шлифована с времето, все така непосредствена и убедителна.

Заради присъствието му съм гледал неговия дебют в „Срещу вятъра“ (1977) на Христо Христов, „Юмруци в пръстта“( 1979) на Милен Гетов, в който го запомних като поручик Янкулов, но признавам си надали ще повторя мъчението си, любувал съм се на неговото мълчаливо излъчване като Мишо в „Нощните бдения на поп Вечерко“(1980) на Димитър Петров, на епизодичната му поява в „Римска делва“(1983) на Павел Павлов и като Цико в дебюта на Иван Добчев „За госпожата и нейната мъжка компания“ (1983), а след това погълнах последователно култовите му изяви в най – добрите продукции с негово участие – „Лавина“( 1981) на Христо Писков и Ирина Акташева - Асен, „Ударът“ (1981) на Борислав Шаралиев – капитан Илиев, „Комбина“( 1982) на Никола Рударов, с незабравимата му изява като ченгето под прикритие Вас (заради бягството в Канада на сценариста Владимир Ганев пропада снимането на „Комбина“ – 2) , „Мярка за неотклонение“ (1983) на Мая Вапцарова, Траян, „Стената“( 1984), на Емил Цанев, инж.Марин Маринов, във великолепен дует с Георги Георгиев – Гец , „Горски хора“ (1985) по повестта на Добри Немиров и под режисурата на Павел Павлов – Слав, „Нощем с белите коне“( 1985) на Зако Хеския, където бе неподражаемият Сашо, „Романтична история“ (1985 )на Милен Николов, Кондорът, „Борис Първи“( 1985)на Борислав Шаралиев,младият княз Симеон, „Небе за всички“( 1986) на Тодор Стоянов, облякъл униформата на командира на самолета Антон Генов…

В поредицата трябва да добавя „Мечтатели“( 1987) на Александър Томов и Иван Андонов, където Иван Иванов се опита да създаде правдив и жив образ на младия Димитър Благоев, „Тест`88“ (1988) на Христо Христов, в който вече бе Следователят и „Осем процента любов“ (1989) със знаковата изява на Хари.

Не трябва да забравяме и гастролът му в телевизионния театър като най – запомнящо бе участието му в постановката на Павел Павлов „Испанци в Дания“(1982)

10 ноември 1989 г. премина като тайфун върху родното ни кино.

Започна периодът на малокартинието, снимането за жълти стотинки в евтини американски и западноевропейски филми, приемането на всевъзможни тв халтури...

Иван Иванов има късмета точно в този момент да работи при Джон Мактирнън в „На лов за Червения октомври“, 1990 като Сиймън и в партньорство на Шон Конъри и Алек Болдуин, но не можа да осребри участието си и да добие статута на важен поддържащ актьор в сериозни и смислени продукции, снимани по света и у нас.

Той опита да продължи работата си в стойностни проекти, но след „Живот на колела“( 1992) на Владимир Лекарски и „Гори, гори огънче!“( 1994) на Румяна Петкова, където показа „ноктите на лъва“ като доктора, акостира в семплата съвместна българо- френска серийна продукция „Приключенията на Арсен Люпен“( 1995) на Филип Кондройер, след което го видяхме отново, този път за последно в сериал чак през 2007 г. под режисурата Анри Кулев и по сценарий на Станислав Стратиев във „Врабците през октомври“.

Чувствително се разредиха участията му в родните продукции – „Стъклени топчета“( 1999) на Иван Черкелов, Пацо, „Асистентът“( 2002) на Илия Костов, босът на мутрите, а такъв бе и в „Трафик“( 1995) на Ивайло Джамбазов, с когото направи и кримката „Наблюдателят“( 2001), където пък фучеше като напористо ченге, борещо се с престъпността, в поетичната импресия на Михаил Мелтев „Чуй звездите“ (2003) бе дядото, а в „Другият наш възможен живот“(2004) на Румяна Петкова като емигрантът Лъчезар се събра в нов дует, след „Лавина“, с Ваня Цветкова – ватманката…

Иван Иванов подхвана обещаваща кариера в екшъните, които започнаха редовно да се снимат от американски занаятчии у нас през 1999 г. и за кратко до 2004 г. натрупа завиден стаж и опит.

Имаше дори възможност да се утвърди като незаменим поддържащ актьор, каквито станаха след него Христо Шопов и Захари Бахаров, но…

Снима „Кървав спорт 4“( 1999) при Елвис Рестейно и като Цезар направляваше с хладен поглед кървавите мелета , вихрещи се под купола на храма “Свети Александър Невски“, превърнат за нуждите на продукцията в арена на кумите – турнири, в „Пратеникът на кралицата“ (2000) на Марк Ропър бе Клаус, а в „Извън контрол“ (2002) на Боб Мизйоровски и като партньор на актуалния Жан – Клод ван Дам беше вече началник на влака, заплашен от вирусната атака.

За съжаление очакваният с надежди „Мрачна светлина“( 2004) на Бил Плат се оказа объркана хорър – фентъзи каша и независимо от доброто превъплъщение на Иванов като Рийборн, самият филм не предизвика очакваните емоции.
Иван Иванов явно е бил недоволен от крайния резултат, защото повече не се появява на снимачната площадка на американска продукция, снимана у нас.

Той изчезна и от културния ни живот, упорито отказва снимки, ние знаем много повече за изявите на сина му Стефан, по – известен като рапъра Wosh MC…

Едва през 2012 г., по настояване на големия си приятел Христо Стоичков, Иван Иванов се реши да се снима редом до него и като любим му душеприказчик и изповедник в иначе много силния и качествен филм на Борислав Колев, посветен на Камата - „Стоичков“.

Това е и последната му изява пред камерата.

Понастоящем Иван Иванов предпочита отшелническия пенсионерски живот в село Оборище, страни от дрязгите на столичния град , не обича да злоупотребява с присъствието си, бори се с коварното раково заболяване.

Смятам, че и юбилеят си ще приеме философски, няма да иска да се шуми около него, ще избяга от светската суматоха.
Все пак си остава един от най – големите български актьори, навършва 65 години и заслужава нужното уважение за труда, който е положил и за незабравимите мигове пред големия и малкия екран, които сме преживели благодарение на щедрия му талант.

---------------------------------------------------------------------------------------

© Борислав Гърдев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016