Стиховете на Дачо Господинов сякаш откриват стаените човешки пориви към изначалната доброта, скрита надълбоко в човешката душа. Спонтанни са акциите на доброто, но всъщност това е една дълго отглеждана мечта: мечтата на човека да твори. Откриваме простотата на живеенето и в стихотворението /"Избор"/. А какво мутрябва повече на човек от шанс за романтика, който ни се открива в пластич ността на стиха, в неговото начало и край? И привидната сякаш ирония е пълнотата на живота-онзи който живеят хората надарени с интуиция от друг тип. Цитирам и стихотворението /"Далекопроводният стълб"/, където тази интуиция от друг тип, разсъждава върху предназначението на човека. Да малцина осъществяват напълно себе си в попрището, което са избрали. Да осъществи себе си като „Айфелова кула“ може би е присъщо на особено надарения творец, но може ли това да се случи и наобикновения занаядчия? Може разбира се! Той също носи  „Айфеловата кула“ в сърцето си.

Обръщам особено внимание на семплата естетика, която авторът ни поднася чрез /“Изящност“/. Да не забравяме, обаче, че лебедите са и могъщи символи. Понякога могат да те отведат и до „Страната на сънищата“, друг път са преки участници във финала на приказката, в която ти си главният герой, но тук на лебедите евъзложена друга роля. Те танцуват, изпълнени с доброта, разбирасе, и даряват бялата си изящност на „всичко живо“.

-----------------------------------------------------------------------

© Диан Киров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023