реквием за Доли

ние хората
май не трябваше
да се надпреварваме
с Господа

за какво ни бе
да клонираме тази овца
за да спорим ли
да доказваме
че го можем ли
що ли

спомняте ли си
и тя като всички
умря

и сега
когато живеем
не до 35
а нагоре
и умираме
от затлъстяване
по-често
по-рядко
от глад
пак децата ни
главно
за щастливо семейство
се молят
а сме все тъй безпомощни
и невежи
и объркани
като Долита
в този свят
и душите ни
стенат голи

И най-вече - време

Между това, какво мислиш ти,
и това, какво смятат другите,
е отворена пропаст.
Ще ти трябва дебело дърво
да прорасне във фугите;
ще ти трябват и птици,
които да свият гнезда във короната му;
ще ти трябва и дъжд,
да измива листата му - броня
във пропастта между себе си и другите.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013