Ръст
Поискваш днес главата ми –
а в пряк или в преносен смисъл?
И чакаш да склоня с: „Вземи!“,
преизненадан и се слисал.
Какво сега, ако я дам:
ще се ли комкаш с вино в нея,
за столче да ти е в хамам,
или за дар за юбилея…
Но помисли си по-добре
как би я ползвал, тъй обсебен,
когато твоята прозре,
че моята не е за дребен?!
22.09.2020 г.
С Независимостта българска
Моехълмие
Никога не съм мълчал,
казвах си, дори и с грешки.
Чудно още как съм цял,
е, и с някои болежки,
поизгърбен – не превит,
и навирил голо чело
не като за реквизит,
а отдавна предприело,
та макар и не без кръв,
че с писец, и с бел, с мотика
вън от плесен и калъф
да се люби с ръченика.
Никога мълчал
не съм.
Кой ме чува,
друг въпрос е
как съм пял
от моя хълм…
Ти
ме
чу,
нали,
Христосе…
14.10.2023 г.
Петковден
Клеветник
„Дяволите да те вземат“ –
тежко наказание кълнеш!
Те превръщат теб в кух шемет,
дипломиран в техния колеж.
Дявол с дяволии черни –
някоя ще понесеш и ти,
дар за думите ти скверни
грозно тя на теб ще отмъсти.
„Да те вземат ангелите!“ –
прокълни ме за добро така.
С тях да стигнем висините,
сплели с топлота ръка в ръка.
Ангелът да те поеме –
клетва няма още от Адам.
Скромно аз посявам семе
с нова клетва:
„Ето го Сезам!“
31.01.2024 г.
----------------------------------------------------------------------
© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2024