Сънува вятърът море от хризантеми
и тихичко в душата ми нахлува,
разпалва спомен, гали чувства вкаменени...
Жив съм, Боже, не сънувам
              сред море от сини хризантеми
                             валс душата ми танцува,
                                                                   лудешки валс...
Лудетино!
Фанфарен звън и хор от ангели подпрели
                                                      да не рухне сводът на небето..
Влюбено
               лъкът по струните се плъзва
                         и оживялото дърво проплаква, стене
                                                              всред море от хризантеми.

-----------------------------------------------------------------------

© Атанас Петров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023