Извая Бог Жената от ребро.
В душата ѝ вгради и океан,
и ад, и Месалина, и СаФо…
И кладата на Жана в Орлеан.

Бездънна като българско небе,
обхващам те с един-едничък щрих,
Жена. /Защото магия чарът е.../
И крепост е за тебе моят стих.

              1993 г.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023