Пастирче

С робичка от лен,
безцветна като октомврийското небе.
С жезъл от дрянов клон,
жилав като костенурка,
вървя по прашната пътека
към луната.
Стадото ме следва!
Там няма пасбища, но има светлина
каквато тук никой не продава.
Моите овце ще бъдат знамената
на лунния живот!

Ежедневие

Брадясали калинки
търсят изход
от лабиринта.
Проблясва рижава светкавица.
Кефят се на ореола ѝ!

Тихият стол

Тихият стол е
обичан от всички.
Той е трон за бедняка!
Има мирис на
мъдри череши
и вкус на очакване.
Цъфти всяка пролет,
застанал
до своята маса.
Столове като този не се
продават на килограм.
Не са суетни затова
ги возят и с влака!

Жажда

Не ме търси
сред жадните.
Продадох жаждата си!

Някой ще ушие от нея чифт чорапи,
или пък шал.
За празника на влюбените
не бива всичко да е шоколадово!

--------------------------------------------------------------

© Диан Киров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023