Интервюто взе Дачо Господинов
- Какво мислите за протестите?
- Търпението на българина достигна критичната си точка за 23 години. Десетки социолози, психолози и историци винаги са застъпвали тезата, че българинът е малодушен, търпелив, „овча душица“, безгласен... Но явно политическото блато така завоня, че превърна толерантността на народа ни в справедлива ярост. Протестите имаха няколко основателни причини за спонтанното си избухване, които овластените от последните избори не успяха да прочетат навреме: това е главната им грешка – мълчат, правят се, че нажежената обстановка не се отнася за тях, не представят дългосрочна програма за действие (по седмици и месеци) по основните искания на протестиращите, окопават се все по-яко във властта, като се надяват йезуитски да им се размине (по инерция на старата поговорка „Всяко чудо за три дни“), но този път не са познали. Те не отчитат генералната промяна в статута на информационното общество – за секунди наяве излиза в общественото пространство дори това, което си прошепват, всички техни намерения се предугаждат от всяко едно ниво на мислещата част от народа ни – от тийнерджъра, неразделящ се с таблета си, през айфоните на хиляди образовани на Запад интелектуалци, до последния компютър в медийното пространство. Социалните мрежи са истинското правителство на България.
Протестите вече се превърнаха в Мит и изградиха своите същностни етапи: те модифицираха смисъла във форма, която се възпроизвежда, мултиплицира и генерира словесен продукт не само наживо, но и чрез жанровете на изкуството: филми, фотография, графити, артперформанси, концерти, балет... Или както е казал Ролан Барт, „митът превръща Историята в Природа“. А както се знае, от природата на жизнените явления не можем да избягаме.
Протестите няма да стихнат по няколко особено важни причини: огромна безработица, неработеща икономика, мизерна социална политика, монополно ограбване на населението, наложено във всички сфери след 2000 г. насам, липса на професионална перспектива за младите хора.
Даже предвиждам още по-отчайваща екзалтация на все по-широк кръг от хора, заради антидиалогичната позиция на БСП и ДПС, които са наясно, че краят им е близо и просто се опитват да окрадат това, което Европа би трябвало да изплати на България по минали споразумения. Затова и не формулират дата за бъдещи предсрочни избори.
Обрат в действията на протестиращите ще има само ако Европейският парламент се намеси и принуди правителството да обяви дата за оттеглянето си, комбинирано с изработването на нов изборен кодекс. Това би било лъч надежда.
- Какво е мнението Ви за участието на литературните и културните дейци в протестите?
- Културните дейци от лявото пространство се опитват да демонстрират „трезво“ мислене, като само се въртят в тавтологичния кръг „дайте време на Орешарски“, надявайки се, че ще им намали с левче тока и забравяйки, че това вече отдавна не зависи от министър-председателя. Илюзията, че партията-кърмилница ще се погрижи за тях, все още ги блазни, затова тях ги няма на протестите. (Но намират все пак сили да си сменят памперсите и да отидат на едночасов контрапротест, при това оглавен от долнопробен рап-певец).
Културните дейци от дясното пространство и от широкия политически център са всъщност неформалните лидери на протестите не толкова с платформи, викове, речи или някакви артдемонстрации, а просто с появата си сред хората, с разговорите, които водят човешки с обкръжението, с изявите си в медиите и във Фейсбук. Тече очевиден процес на интелектуална консолидация на иначе ярки индивидуалистични фигури в литературата и изкуството. Дано от това ядро възникне един нов политически субект, за да не може вече да ни управляват изфабрикуваните от мутренско-олигархичната прослойка продажни политици.