Петя Александрова е родена в Ямбол в 1948 г., но впоследствие се ориентира откъде духа вятърът и се преселва в Сливен – град на много поети, хайдути и воеводи, град на прочутите сливенски милинки и още по-прочутите камъни по покривите (сещайте се защо!).
Завършва сливенската гимназия, учи българска филология в Търново и благополучно се притуря в т. нар. „търновска вълна“ в литературата, където са Борис Христов, Калина Ковачева, Таньо Клисуров, Паруш Парушев, Анчо Калоянов, Марин Георгиев и др.
От 1975 г. живее в София, където работи като журналистка в различни издания – в. „Труд“, сп. „Родна реч“, сп. „Еволюция“, в. „Жена“, сп. „Ревю“...
Неспокойната й сливенска порода е може би причината да опитва перото си в разни жанрове (с променлив успех!) – поезия за възрастни, поезия за деца, приказки за деца, разкази за възрастни, куклена пиеса, анимационен филм, книга-анкета за Станка Пенчева, публицистика...
Има един куп национални награди, за които си е поръчала специална лавица в дома си. Последната й книга – „България в потури, но с цилиндър“ е сборник от документални разкази за исторически личности и събития, обагрени с хумор и коментирани по един чисто женски начин – с око и нос в детайлите.
Публикации в сайта:
Из "България в потури, но с цилиндър"
------------------------------------------------- ----------------------------------------------------------
© Петя Александрова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016