Боли ме,че не случих на държава.И на жена не случих.Боли ме,че хората около мен са болни.С болни души. Боли ме за комунистите и седесарите, че не им сцепихме главите и не им признахме,че не те,а ние сме виновни за техните вини. Боли ме кутрето,което отрязах в знак на отказана любов от едно момиче и сега го няма,но ужасно боли.Боли ме,че децата ми порастнаха и сега са далеч от мен. Дано са като лястовичките. Да носят гнездото в сърцето си.Боли ме кръста,гърба и черния дроб и белия ме боли. Боли ме сърцето за всичко,което ми се случи в този живот и за всичко,което не ми се случи.Погледнеш ли назад няма нищо-и боли погледнеш ли напред-зее дупка и смърди.Боли ме за баба, щото я болеше глава, а мен ме боли, щото съм кръстен на нея. Боли ме,че сме продажници,пък уж не сме лоши хора, но все нещо не е както трябва/всичко не е тъй/.Сещам се за У.Блейк,който казва/не за нас разбира се,а за подобни нам/,че ние сме сякаш "хора сбъркани в "Остатъка". В изконното си право да бъдем люде без БОГ. А така не бива,защото рано или късно боли. Боли от Нищото. Боли ме, че птиците не пеят като някога.А кой ли ги и слуша.Призивните на щурците са някак унили, а не безсмъртни преди да умрат /мъжките умират след любов-буквално,а не като мъжете след еякулация-духовно/.И жабокрякането на жабите не е ТО.То те буди,а не жадува.Боли ме за ручеите, които пресъхнаха и за рибата,която живееше в тях. Превърнаха всичко в модерен еко/псевдо-бизнес/за да оправдават крадените европейски пари. А и от това боли. Щото се срамувам да съм българин и аз. Боли ме за "морето и неговите хора"За дивото, безкрайно любовно море .Боли ме,че нацията ни е болна,а болестите не са същите и няма кой да ни лекува.Превърнаха лекарите насила в "Търговци в храма"Боли ме за поетите.И за поповете ме боли. Гледаме да умираме поне достойно,а няма кой да ни опее като хората.Боли ме за неродените деца,които ще станат големи и ще разберат как жестоко боли ЖИВОТЪТ БЕЗ МЕЧТИ.Боли ме за моето куче,което ме обича,а е старо и скоро ще умре.Боли ме за хората родени в болка,за да ги боли.Боли ме за приятелствата,които загубих. Боли ме /с вина и ненавист/ любовта към жената,която обичах.Но най-много ме боли за тези,които обичах и обичам Те никога няма да разберат за това.Не ме разбирайте погрешно.Не ме боли за себе си. За живота ме боли.Този,който мислим,че притежаваме и ни принадлежи, а той изобщо не ни припознава.

                                                    

   
© E-LIT.INFO