Иван е човек кофти. Все ми говори за едни усукани работи с купешки думи,че направо да умреш от скука.Но той има кола, пък аз нямам. Още не сме стигнали язовира,а той започва със своите глупости.Ще ми се да скоча от колата,но го слушам.

- Оня ден - вика той - с мен се случи нещо изключително.Хрумна ми да се кача на гардероба в моята стая за да го почистя от прахтта.И какво мислиш стана,бърша си аз и току погледнах надолу. 

-- Да не би жена ти - обаждам се плахо аз
- И какво мислиш видях.Моята стая.Ала друга.Уж същата пък друга.
-Чи как тъй-намесвам се аз,този път по смело от отчаяние и нетърпимост
-Ми тъй, не знам,но друга.Нищо не е същото,нито столовете,нито масата,нито дори чучулигата в кафеза.Тя пееше като гарван.Не само пееше,тя бе станала гарван. И в мен се забоде един въпрос "ЗАЩО"?.Действително защо? И тога за да проверя действителността на моите възприятия,взех,че се качих на хълма над селото.И като погледнах надолу,уж същото село,пък не е.И да ти кажа стана ми страшно.
- Гледна точка -намесвам се и аз философски.Я да приключим с разговора,че ще изплашим рибата. А той упорит човек.Не престава. И от тогава все свързвал двете точки/Не гледните,не точките в пространството/а във времето-тази която имал и тази ,която му се показала.
- Гледай си кефа, бе - викам му аз.А имаш ли предчувствие,че рибата ще кълве,туй е важно.
- Ами точките
- Стига с тези точки, бе! Да не са упорните,дето ги измислионая булка,за заблуда на публиката.
Случва се нещата да се сгромолясатРабота,сън,пак работа,понелник,вторник ,сряда...от време н а време за риба С тебе ми е хубаво щото умееш да слушаш..
- Е, дърпай, де, не виждаш ли плувката,наби като торпила.

- Нищо, де, изпуснах я - махва с ръка той! - Та, питам се аз, каква е разиката между гледането и виждането? Не сме ли различни при всяка крачка която правим.?Не е ли различен света и ти в себе си? Вече не го слушам.Гледам да се отдалеча малко от него.Щото съм дошъл за риба и да си почина,а той продължава сам със себе си.Гарантирам ви,че не е луд,но аз не го разбирам,както и останалите.Сигорно е гений,затова е кофти
Почти крещи и лека-полека се промъква към мен/не знам защо трябва да го споделя,ако е убеден/но аз вече не му се сърдя,щото така и така риба няма да уловим.Нека му олекне..
Не го чувам, ала ветреца донася накъсаните му думи до мен и аз ги доизграждам,щото и аз съм лъжец Не. съм дале,,ч от неговото усещане за света,макар да не ми се иска и бягам.,бягам... Той не престава
- Та гледай сега. Светът е напукан презрян и хаотичен.Пресъздавайки го в себе си ние го изгубваме,тъй като не ни е дадено от Бога едновременно и цялото и единичното Разстоянията. от точка"А" до точка "Б" са съвсем малки,но до толкова значителни,че ако се опитаме да ги свържем,ще се наложи да полудеем.Между тях има безброй много светове,тоест вероятности,които се изключват и ще се опитат да ви подведат. .-Този вече е пълна откачалка-мисля аз и за втори път изтървам риба Яд ме е! . - Да, но в случая няма нищо общо-прочел мислите ми казва той-.Между точкка"А"изтърваната ,риба и точка "Б"-уловената риба,както и от МЕН до ТЕБ няма никакво разстояние -ние сме в един миг- разбираш ли? Проблема е,че не мога да стигна до познанието,не само защото не съм от този свят/вече/ а защото съм част от него/все още/..

                                                    

   
© E-LIT.INFO