Тя имаше зелени, смразяващо отровни очи. И го обичаше. Казваше се Пенелопа.
Той бе Одисей - търсещият своята невъзможна любов. Не искаше да й изневерява, но го стори в съня си с хетерата Тракийка/не бе имал жена 10 години/.
Пенелопа му прости, но той не успя да си прости и отиде в планината. След още десет години той вече не само себе си ненавиждаше,но и целия земен род.
Заживя със зверовете и скоро забрави за древните си корени, че е едновременно Одисей, Ахил, Орфей и Омир. Живееше в митове и легенди, които разказваше на птиците и всички живи твари.Те му вярваха,защото бяха по-истински от всеки видим свят.
Сила му даваше само паметта/дълбоко стаена в гънките на мозъка му/, че и древните са знаели, че живеят в огледалото на илюзиите и именно затова са билистрастни любовници,но и безстрашни войни,умиращи с достойнство.
Веднъж птиците му донесоха вестта, че човечеството е заплашено от изтребление-от Трета световна война. И той също им повярва. Реши/не в съня си/, че трябва да убие сатрапа-тиранин П.,за да спаси хората/които ненавиждаше/. Той не бе луд. И ГО НАПРАВИ. Одисей го поздрави, а Ахил му подари копието си. Омир му обеща безсмъртие, а Орфей - да го възпее.
"Ужасно е да си обречен на плътта, която няма да те последва и ще те предаде" - казал му оня. "Всичко е само тук - на Pемята - и няма.нищо друго.".
Тогава той забил с яросткопието в сърцето му. Малко преди да издъхне тиранинът, той зърнал в очите му пламъка на любовта на целия свят към него.
Нашият човек не се разколебал и не съжалил. Може би бе спасил "митът човечество", но дали бе успял да спаси себе си? Върнал се отново при своите легенди и митове, при своя Одисей и неговата Пенелопа. И тогава изпитал откровение: "Без войни човечеството не може, ала без усмивката на Пенелопа светът е нищо.
Грешното човечество обича убийците си заради измисленото от тях земно безсмъртие, но повече от всичко обича своя спасител, когото ненавижда с любов.".
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Авторска публикация
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Стелиян Марков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015