Редактиране на стихосбирка

               В памет на Христо Фотев

Не безпокояхме думите. Единствено
очите ни се срещаха. Там под лозницата
на малката ти къща в Равадиново
венчана за Сарматското море.
Там точно в два по обед. Беше юли.
Ти слизаше по стъпалата бели
и сядаше на дървения стол.
А между нас стояха двете чаши
напълнени със сълзите на гроздето.
И кучето със светло име Алби
лежеше в тишината също бяла.
Ухаеше на пържени картофки
приготвени навярно от жените ни.
Но те не бяхa между нас наистина.
/Отиваха да гонят пеперудите/
Това бе само твоя час Поезийо.
И аз стоях с един от твоите апостоли.

И милостиво времето не бързаше
и дърпаше на слънцето юздите.

* * *

Страхувам се от вечността
и думите, с които пиша,
до анонимните цветя,
и въздуха, когато дишам,

до онзи шанс, до онзи ден,
в една пчела и кратка рима,
да се завърна прероден...
...когато няма да ме има.

Писмо

               Исус каза: Aз съм Светлината .
               Евангелие на Тома

Няма кой да напише писмо до небесните ангели.
Тука всичко линее, потъва и мре!
И наместо гълъби, небето се пълни със гарвани.
И не виждам отникъде кой ще ги спре.

Няма кой да излезе и пусне хвърчилото
със опашка от вестник, да литне над мътния град.
Нависоко да хвръкне щастливо , красиво и силно,
на надеждата синият цвят.

Само черните птици се реят нагоре
за прокоба зловеща, изпълнили всичко със грак.
И наместо гълъби, небето се пълни със гарвани.
И не виждам отникъде кой ще ги спре.

Няма кой да излезе и пусне хвърчилото
със опашка от вестник, да литне над мътния град.
Нависоко да хвръкне щастливо , красиво и силно,
на надеждата синият цвят.

Само черните птици се реят нагоре
за прокоба зловеща, изпълнили всичко със грак.
И чертаят в декември, ей тази оловна история
Най-тревожния знак... най ужасния знак.