Разкажи ми

Разкажи ми,
погледе,
защо
разцъфна върху мен?

Ще ме накараш ли
да бъда твой
и да те храня,
да треперя в страх
да не повехнеш
и се впепелиш?
Превзет от жажда,
обсаден с посоки
и изкушаван от клепачи,
обещаващи покой,
ти като катеричка ще притичаш
по мига
към края си.

В градината на слабата реалност

В градината
на слабата реалност
изплитам кошници,
събирам плод.
В небето нощем хиляди звезди
са думите.
Не се безпокоя.
Тук всичко се променя
деликатно.
И в мен се трупа нежно
груба сила.
Рисувам зад очите
урагана,
със който
ще се помета.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Петър Чухов, "Градината на слабата реалност", Фонд "Дора Габе" (ИК "Пламък"), София, 1995

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Петър Чухов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015