Водна любов

               „Пишеш ли пак за морето?“ –
               ме пита пак Пламен Панчев

Тече си реката, тече си,
отвсякъде сбира води,

и с Божѝ и чужди намеси
оставя и трие следи,
преборва и джунглата дива,
и няма за нея хомот –
с любов най-накрая се слива
за нов със морето живот.
Какво ме така удивлява?
Не връща морето река,
не ражда и рожба такава –
от обич,
с любов,
а тъга…

               23.07.2014 г.

Героика

Дори и някога да стане,
не ме правете на герой.
У нас – герой – е наказание
С неистов придружител – вой,

и то от вас – зидари ловки –
да можете без много свян
след време и след постановка
героят да е развенчан –

едва ли ще съм пръв с ритника
и цапан с тонове от кал
особено защото е велико:
„Създал герой – герой изял!“

…Ако се съглася, остава

една чертичка – все пак бил.

Ръмжи главата ми корава:
„Не пий, че изтрезняваш пил!“

               07.01.2015 г.

Разнопосочно

Оглупявай! Оглупявай всеки ден!
Ум ти трябва колкото за хляба.
С приказчиците за принца-жаба
и в стомашна клетка те държат във плен.

И илюзия наричат този свят.
Щом не си послушен – ядец в рая!
Но ще разбереш, едва накрая,
че е по-добре да си умрял от глад.

Затова от вчера съм на строг режим.
Да му мислят тези с тлъсти бузи
със илюзиите си в джакузи
как разнопосочно утре ще летим.

               31.10.2014 г.