Февруарска жега
- Детайли
- Написана от Людмила Йорданова
- Категория: Лирика
Февруарската жега
тя ме кара
да скърша от клончето,
да разтъркам със пръстите,
да стисна със зъбите...
Каква беше целта?
- Детайли
- Написана от Мартин Ралчевски
- Категория: Публицистика
В навечерието на Рождество Христово БиТиВи и Нова телевизия излъчиха няколко журналистически репортажа и интервюта, които показаха новият автомобил на митрополит Кирил, строежите в църковни земи и загатнаха за разпуснатостта на някои духовници. Много от зрителите, които видяха това, се потресоха, възмутиха и след това, както се и очакваше, го забравиха.
Забравиха го, но не всички. Изречените думи, коментари и показаните картини, уви – оставиха своята вредна следа в душите на немалко хора.
Коледни стихове
- Детайли
- Написана от Иван Димитров
- Категория: Лирика
Рождество
И тази свята, звездна нощ
слизат всички добрини:
на човек по пълен кош,
всяка къща – с благини,
за сърцата – топлина,
за очите – свят широк,
за душите – светлина,
за ръцете – труд възбог.
И звезда сияе пак –
най-щастливата за нас.
...Пътят неин – вечен знак
за човешкото ни „Аз”.
Хайри Хамдан
- Детайли
- Написана от Хайри Хамдан
- Категория: Автори
Хайри Хамдан за себе си:
Роден съм през 1962г. В Дер-Шараф, Западния бряг на река Йордан. През 1967г. емигрирах със семейството си в Йордания, където завърших гимназия. Живея в България от 1982г, къдетосе дипломирах като инженер през 1989г, ожених се и имам три дъщери.
Усещане за цветове
- Детайли
- Написана от Хайри Хамдан
- Категория: Лирика
Усещане за цветове
Откакто изгубих усещане за цветовете,
Появи се странно видение.
Сякаш от душата ми изплъзна се ръка,
Протегната от генезиса на съзнанието.
Не съм в състояние да спася този свят,
Нито светът ме е молил за такава глупост.
* * *
Жълто като залеза, като едно неубедително
Извинение.
Жълто като шума от прелъстените листа на една
есенна любов.
Жълто като вкус на мармалад след провала на
Една целувка.
* * *
Индиректно се обяснявам в любов
С драскотини на хвърчащ лист,
В кафенето измежду стотина стъклени
очи.
Индиректно сърцето ми озари твоята
Женственост.
Не бързай, моля те,
До края на срещата има още време
За едно черно кафе.
И остатък от една все още запалена
Свещ.
* * *
Синьото усещане на мига,
Накара морето да притвори своите порти.
Накара дявола да си свие опашката,
да тръгне победен от този внезапен миг.
Тъй като реших най-накрая,
Да поддържам ръката ти, преди ... преди
Да скоча в деня.
* * *
Здравей, любима! Минаха много сватби и тъги,
Откакто те чух да казваш
„С теб съм до края на тази вълна,
До другата също, и отвъд океана.
С тебе съм, докато можеш да пееш
Поредния куплет, докато метафорите те
Слушат. И аз ще те последвам, до другата
Гара,
До съседния град, пуст или населен,
С хора нормални, болни, самотни.
Населен с музика, убийства, лъжесвидетели
Или пък пуст град, където сме с тебе,
Кралете на нацията.”.
* * *
Пред портите на бога кацнах.
Не ме чакаха анонимни ангели,
Нито пък невести, черен дъжд, сърдити
Дяволи с обвити опашки.
Пред портите на бога бях просто още един,
Изгубил пътя си, човечец,
С неплатени сметки, неизречени докрай
Слова...
Още един мечтател странстващ,
Без посока в безкрайните пътища на
Глобалната пустиня, хранеща се всеки ден с
Моята душа.
Същата, която се налага да оставя
Пред портите на бога.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Хайри Хамдан
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011
