Февруарска жега

Февруарската жега

тя ме кара
да скърша от клончето,
да разтъркам със пръстите,
да стисна със зъбите...

няма
няма зелено
и мъзгата я няма

и горчи
и сладни
разпятата събота на сезона

Вода

Не съм чак толкоз дълбока,
ти казвам.

Все пак,
навий си крачолите
миг преди да си се удавил...

Срещу Еньовден

побесняла...
обикаля стари места
и вири опашка
не намира
и вие

не намираш
дори и по новите
не намираш

но пееш

Господи, мое сърце!

бъди си пак птица

* * *

по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва

право във сърцето

твоят образ

вълни
вълни
вълни

Отдаденост

слънчево зайче
близва яката на твоята риза
хапе долната устна
и без дъх
в небето на твоята стая...

в този миг
повече от това
да съм птица

Първата прегръдка

по-бавния пръст
по-топлата устна
по-острия лакът
по-мекия хълбок

и зная
още зная
кое на кого е

Лято

рядко и горещо...

не го изсърбвай!

полека,
със достойнство...

дори да не захлебиш

те засища

-------------------------------------------------------------------------------------------------