На Силвия и Станислава

не знам дали съм била в монте карло, но другото беше както си го представяш. в монте карло бях наяве, за малко, преди десетина години и хич не ми хареса, чувствах се като в голяма сметанова торта, улиците миришеха на парфюм, паркингите също, навсякъде,и тази група нашата не мръдна от пред едно казино, докато не почнаха да се появяват ферарита, ламборджинита и разни други ниски коли, от който излизаха наконтени баби, а такситата - черни мерцедеси ни канеха на разходка, супер комично се чувствах , за монте калро ли говориш, силвия!, един дълъг разказ за онова безвремие там, непознато ареално място. другата стоянка беше двореца, по-романтичните се надяваха да зърнат принца; аз броях яхтите в залива под хълма, една маргаритка, две маргаритка, три маргаритка (сещаш ли се за това филмче), няма хора в този град по улиците, всичко е кадър, щрак тук щрак там, а колко са чисти и зелени скалите под водата, съмнявах се да не са ги боядисали, що да не са, дразнеше ме този мирис на парфюм, и морето ти замирисва на него; в пет часа всички бутици хлопват, и така не си купихме слънчеви очила, беше пет, и в пет и пет буквално ни изгониха, сочейки часовника и повтаряйки сендика сендика

всъщност ривиерата е прекрасна, лазурът карпе дием, малки слънчеви моменти, които улавяш без искаш, намерих място където се почувствах добре , на една рампа до плажа близо до едно кино в кан, погледът ми потъваше в матово златистия пясък, докато зад мен тълпата шумеше, изпускайки от време на време по-пронизителни писъци, април, седмици преди визите да паднат, моята едва я взех, три пъти ми звъняха от посолството да ме проверяват в ница плаках (сега ме е срам) за пръв и последен път за родина, не ми беше мъчно,че съм далече от дома, за три дена няма как да ти надделее носталгията; бяхме в един зоопарк, маринеледн, и на скоковете на косатките и делфините ревнах, заради живота там и тук, очите на животните излъчваха щастие, на един баща до мене му стана нуедобно като ме чу да подсмърчам и започна да говори на детето си, че за да постигнеш нещо в живота трябва да имаш кураж,

и там се сблъсках с машините за кафе, не ме харесва машинарията, отказва ми, един метач ме попита какво има , но как да му кажа, че машината може да се счупи , казах му „не й разбирам” и той се изсмя, взе ме за рускиня, това, че съм българка го озадачи, или по-скоро нищо не му говореше. голяма глупачка излязох, адриатика била на метри от хотела в лидо ди езело, а аз разбрах след като си тръгнахме, в хотела лепнах евронастинка, чаршафите бяха влажни, но пък каква топлина от усмивката на сервитьора на закуска, семплият кроасан с масло ни хареса повече от финните сосове, с който заливат всяко ястие на вечеря. „само развалят яденето”. за две нощувки видяхме само една семейна двойка на улицата, и тя отиваше до магазина. и дузина дрогирани хлапета, който се моткаха около импровизирана дискотека . нещо, което не си пасва с балканския ни нрав.

ето ти венеция, божее, то от такива като нас можеш ли да се доредиш до нещо; непрекъснато се блъскаш в някой, но японците са неотразими, като навсякъде. имат доста леко ухо, като се омешаха групите де що чуха на български го повториха фонетично точно. до града се стига с корабче, разбира се. всички канали и протоци навяват у мен едно и също любовно чувство, двореца на дожите отвътре не го видях, не ми се стоеше на опашка като пред мавзолей, но пък открих фарг, непознат за мене автор. бързах, имаше пет минути, все на пет минути ми върви, и за музея на пикасо ми дадоха пет минути, та имаше пет минути до корабчето, а ние не знаехме колко сме се отдалечили, кога да я купувам и цената малко ме разколеба, двайсет и две хиляди, но пък тази поезия, сигурна бях, че ще ме грабне, вече бях превеждала подобна тънка книжка , същия формат, същата хартия, само че жълта,- „Написано в една градина” на Юрсенар; не я взех, хукнахме към корабчето, после за нищо друго не мислех освен да я търся в ница, кан, монако, изобщо не намерих там книжарници за художествена литература, във верона минах покрай една пълна с дебели бели томове, тя беше сива,

какво търсех, в пробега от книжарницата до корабчето авторът и заглавието се бяха заличили. като мираж пред очите ми се въртеше името на издателството, фата моргана

по-късно, когато получих благодарствено писмо от фирмата, на плика беше написано само името ми и селото, даже и пощенски код нямаше, а писмото ме намерило, и аз намерих книжката, но за това понататък...