030034Пиерет

Да изгубиш всичко, за да спечелиш една звезда
Да накараш деня да засияе
Да нарушиш смъртното наказание
Да разтвориш абсолюта чрез огън
Да изкачиш реката срещу течението
Да избереш за богиня виделината
Да измъчваш със светлина маските
Да опънеш конопен конец над бездната
Да бъдеш жива чак до камъка

 

Намереният рай
Тя скъса веригата
На Адамовия род.
Погледна зората,
Погледна как лети
Чучулигата в зората.
Заговори на вятъра
И гласът й бе листо.
Извади нова вода,
Удвои височината на елшата.

Оттогава розата cе отдава
На бога-любовник
Всеки път, когато се отваря
Душата бродница на часовете.

Златен прашец са двамата
В непорочната река,
Която се връща при слънцето.


* * *

Камък, три пъти доблестен, ковчег надежден,
С който да плаваш в морето на трите си самоти,
Но ти знаеш, че във всяка от тях една птица

Неотлъчно те следва и изхвърля сред вълните
Ненужните отпадъци от твоето минало,
За да ти осигури по-светло пътешествие. Водата

И слънчевите лъчи на очите им ще почистят
Палубите, трюмовете ти и твоето туловище,
А крилата им ще държат прави трите твои мачти.

 

* * *

Питат ни как се казват тези три птици.
Но те нямат имена, не са част от
Никакво семейство, не мътят.

Който иска да ги види, нека влезе
В съкровищницата на сърцето си.
На самото дъно е черната, тя охранява

Мястото на първата самота, вътре е и бялата,
Която бди на мостика и от злато сияйно –
Ятото, кръжащо над марселите на мачтите.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод: Аксиния Михайлова

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Пиерет Мишлу. Жива чак до камъка. Избрани стихотворения. Подбор и превод: Аксиния Михайлова. ФБЛ, Колекция „На Острова на Блажените“, С., 2016

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Пиерет Мишлу
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016

   
© E-LIT.INFO