* * *

Докато се любеха последната мисъл на Доротея беше: „Ще заговоря ли на испански без грешки, без акцент след любовта с испанеца? Ще стана ли повече испанка от вчера? Ще бъда ли вече една изчистена от рани жена? Или ще остана ничия?

Любовта ли е най-ефективното лечение или е само едно обезболяващо – след известни часове действието му се преустановява. Скоро някакво заглавие запулсира в слепоочието й: „Женската изневяра е научно оправдана“. Какъв е изводът – щом единият пол изнамира извинения, другият също няма да закъснее с перченето си. Оправдания? По разни причини и тероризмът заслужаваше своите извинения!

* * *

Змията сменява кожата си, а разлюбената жена? Любовен сезон, сезон на помъдряване... Испански сезон ли й предстоеше? Доротея не изпадаше във възторг от бъдещата си роля на статуетка в подредения и с дъх на много пари имот на испанеца. Стоенето в дома си имаше предимства и красоти, но и задължения, строги изисквания. Не бяха обсъждали нищо конкретно досега. Но тя се досещаше. Ако работи, ангажирана е с полезни дела, тогава развлеченията и свободните часове са награда, стимул. Ала да пази изрядните ръбове на луксозните покривки по масите? Не е блян за живота! Би помързелувала месец, два и ако усети сладост и още... но трябва нещичко да буди съзнанието й, да е полезна поне за себе си. Да живее в разкош? Стигаше ли на мечтите й? Луташе се да преодолее майчината болка, половината загубено сърце. Сърце, преселило се в друг свят. Дойде ли момента да сключи мир със себе си? Смелост да сложи на гърба си нещата, които я измъчват – без да ги забравя. Мъката не е щит, с който да отблъсква идващите дни. Нито да се прекършва. Докога ще се извинява със загубата на детето си и ще изпада в паника, щом докоснат спомените й? Не е ли време те да затихнат? Не ги пъди. Едва ли ще бъде отново безгрижната учителка? Но ако е била лоша майка, сега е една блуждаеща майка! Май не е по-добрият вариант? Какво би казал Лорка на нейно място? Имаше едно стихотворение „Китарата почва да плаче...“ Тя, Доротея, в испанка няма да се прероди. Защо още има чувство, че е прекършено дърво? Сигурно е само дълбоко надраскано, натискано, но здраво. Устояло. Фернандо, не искам да съм муза – дори на най-великия и известен мъж! Не ме съблазнява. Желая аз да имам в сърцето си някого, нещо и да тичам натам. Да го открия или преоткрия. Училището, макар и без дъщеря ми. Майка ми. Небезгрешният ми съпруг, опитомил се (навярно!) след дозите страдание.

* * *

НЕВЕНА!

Името звучеше като мелодия на кларинет. Извива се нагоре – надолу, пролазва по петите, коленете, ханша, гърдите. Косите ти щръкват в прическа пънк. Гласът на инструмента се провлачва, задъхва, издрънчава – изпуснато калайдисано менче. Накланя се над реката с цветни води и още повече къпещи се момичета в нея, полюлява се в такта на шопска ръченица, издига се нагоре и сe провира през комина на недоизмислената ти къщичка. Невена е мелодия! Ти избираш инструмента и започваш да напипваш нотите. Свири! Любовта е една и съща, вкусът й е различен. Невена не може без твоята любов, както лятото ще се изпоти и получи слънчев удар без топки сладолед. Беше слушала концерт на еврейски младежи. Едно момиче и три или четири момчета. Млади. Живеещи в Германия. Момичето сливаше и сякаш издължаваше пръстите си с цигулката. Момчетата бяха на виолончелото, барабаните и кларинета. Значи три момчета. Концерта гледа в Страсбург, на екскурзия с колегите си учители. Болката, непростителността, сълзите се преобразиха в крила. Облаците ги скриха. Почувства се освободена. Започваща наново.

– Дъщеря ви е писала на себе си, за да си обясни нещата. И да се пребори със страховете си. Не се заблуждавайте, че е била толкова дръзка и арогантна... само на четиринайсет години. Не е имала време да събере цинизъм и рутина, да претръпне на недомлъвките. Едва ли е мислила, че някой ден ще разтворите страниците и ще прочетете за подхлъзванията й. Иначе щеше да запази известна дистанция. Дневниците на момичетата са забранени за майките! – каза го по ленив и нехаен начин, но носът й се изостри и за кратък миг заприлича на граблива птица – Ще се радвам, ако одобрявате татко и бъдете заедно.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Христина Панджаридис
© e-Lit.info Сайт за литература, 2014