Всички лица и събития в този роман са истински.

Противоречията, които ще срещнете тук с официално известното, се дължат на двата основни закона в шпионажа: нищо не е така, както изглежда и всяка истина в шпионажа е предпоследна.

4.

СПАСЯВАНЕТО НА ГРАДА МОСКВА

От Одрин дипломатите и останалите съветски граждани заминават за Истанбул. Елитът Деканозов, Бережков и други, сред които и Борис Афанасиев с влак заминават за Анкара, откъдето със специален самолет – за Москва.

Останалите ще пътуват с параход.

В подходящо време разузнавачът споделя със съветника премеждията във влака на смъртта.

В Москва Берия се нахвърля срещу Афанасиев с нелепи обвинения, готов е да го обвини в провокаторство.

Разузнавачът разказва историята със замисъла на Гестапо да взриви влака със съветските дипломати, на което началникът му иронично подхвърля: „Не е ли по-добре да станеш писател?“

Подготвен за посрещане с недоверие, Афанасиев изважда от чантата си запазените обезвредени адски машини.

Берия променя отношението си, дадено е разпореждане за начало на операцията по внедряване на разузнавача в обкръжението на Борман.

Всичко протича по детайлно разработения план.

Службата на Гестапо в Марсилия, цялата документация и самите гестаповци са унищожени от бойци на Съпротивата.

Хауптщурмфюрер Брат Браун демонстрира обърканост и търси контакт с ръководството на Гестапо за ново назначение.

Из коридорите на Имперската канцелария става „ненадейна“ среща между него и стария му приятел от преди 12 години Мартин Борман. Следва тих разговор между двамата в близко кафене, спомени за времето, в което двамата са били квартиранти на фрау Бехщайн, за сватбата с Герда, на която кумувал лично Хитлер… Марсилското Гестапо, за това че трябва да търси шефът на службата. Борман се намесва директно с онова, на което се е разчитало – „От два месеца и половина аз съм този, през който минават всички – и военни, и цивилни назначения в Райха… Никакъв Мюлер. Необходим си ми на мен. Знаеш ли колко ми е необходим офицер за специални назначения, на когото да имам доверие?...“

Борис Афанасиев получава назначение в канцеларията на Мартин Борман, но не си прави илюзия, че ще мине без най-щателна проверка. Съзнателно не вади козовете си, сигурен е, че агентите на Шеленберг ще стигнат до щандартенфюрер Зеенмайер, както и до служителката в пощата, вдовицата на щурмбайфюрер СС Хенрих Линц Ерика, негов приятел от времето на щурма на Франция. В положителните атестации от тях не се съмнява. При единия бе издържал гестаповска проверка, при Ерика… всичко можеше да бъде само в негова полза. Още повече, че скритото романтично отношение към Ерика, Борман щеше да го отдаде на неговата сантименталност, позната му още от Виена.

Колкото до останалите мъртви хватки за проверки за лоялност, за тях всеки професионален разузнавач е подготвен.

Започват дългите скучни чиновнически дни за хауптщурмфюрер Брат Браун, изпълнил пролога на задачата си „да възстанови полезни за разузнаването връзки в административната върхушка на Третия райх. В това число да се добере до райхслайтера, заместник на Фюрера, началник на партийната канцелария на НСДАП Мартин Болман“ /Колпадики, Прохоров/.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ

Налага се да разясним малко разминаване, което любознателния и информиран читател няма начин да не е забелязал в последните редове.

Димитър Недков, журналист, публицист, писател, сценарист, режисьор и елитен масон, изключително ерудиран и информиран човек, в предаване на една от телевизиите хвърли „бомбата“, че Щирлиц от „Седемнадесет мига на пролетта“, който трябвало да бъде не 12, а 17 серии, но КГБ забранило снимането на пет, много по-важни, имал задача да проникне в светая светих на свръх тайните на Райха – окултното общество Туле, митичната служба „Аненербе“.

Димитър Недков, разбира се, в случая се бе опитал да демонстрира информираност и значимост, да се прави на интересен, казано по народному. Не бих се спирал на това, ако не видях една удивителна прилика на двата характера – на Недков и на Афанасиев.

Писателят Кирил Ковалджи, с когото след разузнаваческите си години Борис Афанасиев работи близо две десетилетия, в руско литературно издание на чужди езици, казва буквално за него: „Не пропускаше моменти да покаже своята значимост, да вметне нещо, което да мине за дълбоко засекретена информация… понякога в прав текст разказваше невероятни истории, но така че читателят да потъне в догадки и да си прави изводите сам…“

При всички положения е имало в съветското разузнаване идея да се проникне в Аненербе, следени са експедиции на митичната организация и в Тибет, и в Крим, по непотвърдени данни, дори и в Рила.

С основният прототип на Щирлиц, Борис Афанасиев задачата му не включва империята на Химлер. Борман е бил много по-висок мерник за съветското разузнаване и съответно военното командване.

Колкото до пет забранени серии на култовия сериал, нищо подобно не е имало…

Из партийната характеристика на партайгеносе Мартин Борман:

Обергрупенфюрер /генерал полковник/.

41 годишен. Истински ариец. Високо морален, неуличаван в съмнителни сделки или в морално отношение. Отличен съпруг и баща на 8 деца. С другарите си е почтителен. Няма слабости, заради които евентуално да бъде зависим от външни фактори.

Живее скромно, далече от семейството с което поддържа постоянно връзка било по телефона, с писма или на живо.

След 10 май 1941 година вторият най-важен човек след Адолф Хитлер в Третия райх. Знае, че има прякор „Негово кафяво величество“ и „Сянката на фюрера“, но не обръща внимание и макар в това да има много вярно, не се подава на възгордяване.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Борис Цветанов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021