...После все по-често попадаха на кораби, от които никой не отговаряше.Носеха се като призраци по вълните.Някои бяха напълно осветени – отвътре и отвън, като при празник.Или погребение.
Плаващи ковчези, пълни с трупове и светлини.

После – всеки срещнат кораб се превърна в източник на оцеляване. С риск за собствения си живот, моряците претърсваха чуждите съдове и събираха всичко, което можеше да се яде или пие.

За вируса знаеха, че се разпространява светкавично от човек на човек, но беше неустойчив.След 48 часа умираше.Всеки път, когато срещнеха кораб-призрак, изчакваха две денонощия наблизо.И тогава нападаха.

След три години бяха останали наполовина.Двама от екипажа сами сложиха край на живота си.Един от техниците задигна лодка и изчезна в неизвестна посока, докато пресичаха Тропика на Козирога. Повече не го видяха.След още три години спряха да срещат други плавателни съдове.Уредите не улавяха никакви сигнали отникъде.

Нищо.

Капитанът разпореди нов курс. Поеха към Земите на кралица Мод*.
Южният полюс.

- Надявам се, че до онези научни изследователски станции там Заразата не е стигнала.

- Надявате се, капитане?

- Сигурен съм.В един от последните разговори, които успя да прихване Рик преди доста време, се говореше точно за това. Че ако нещата продължат така, единственото безопасно място ще остане Южния полюс.Там не бил акустирал кораб от две години, а руската военна база „Ново” била закрита преди пет.

- Значи кралица Мод е единственото ни спасение...

Бяха останали осем човека.Последните плячкосани запаси бяха на привършване. Капитанът бе избрал добре времето, в което насочи кораба към ледения континент.

През лятото тук температурите бяха малко под 30 С.Когато температурите рязко паднеха след месец – старото корито щеше да се окаже в капан.Но това вече нямаше да има никакво значение.

Спряха за кратко край базата „Ново”.Наистина беше необитаема от доста време. Не откриха хранителни продукти, водни запаси, батерии, генератори, бензин, керосин. Човеците се бяха изнесли, взимайки най-ценното със себе си.
За тяхна изненада обаче имаше един „Туин Отър” в халето.По неизвестни причини, военните бяха оставили хеликоптера.Дали пък не беше аварирал?

Успяха да го запалят.Всичко изглеждаше наред.А най-радостното беше, че Рик беше и пилот.Не, най-радостното беше, че пилотът им не бе избягал или самоубил междувременно.

Натовариха всичко необходимо и поеха към вътрешността на континента.За да дирят други оцелели.

Откриха ги в изследователската база Белингсхаузен.Един испански лекар и един руснак глациолог**.Тук имаше следи от всички други бази и техните обитатели.Учените им обясниха, че в последните три години са живели всички заедно.След като получили последните новини от континента и военните от „Ново” се изнесли, те се събрали, за да обсъдят положението.Решили, че се налага да живеят на едно място, да ограничат разходите на гориво и да намалят дневните дажби.

Бяха съставили план за оцеляване.Бяха направили някои подобрения в станцията. Получаваха енергия основно от вятъра и слънцето, които захранваха генераторите.Бяха успели да построят и подземен парник, в който отглеждаха плодове и зеленчуци.

Полярниците се надяваха да получат от новодошлите повече информация за останалия свят.

Но информация нямаше.

Останал свят също .

Цивилизацията не съществуваше.

Тези десет човека тук, на Южния полюс,съставляваха цялата човешка цивилизация.Можеха да се надяват единствено на себе си.

Беше 3015 година.

Господи.

Струваше му се, че всичко това се беше случило преди векове.

Той затвори капандурите на прозорците.Приготви се да спи.

През лятото тук нямаше нощ.Никога не се стъмваше напълно. Слънцето оставаше на хоризонта невероятно дълго.В полунощ се докосваше внимателно до южната черта и отново започваше да се издига.

Беше стигал до Полярното плато, но никога не стъпи в неговия център.От суеверие, разбира се...

------------------

*представлява територия с площ около 2,7 млн.кв.км.;намира се в Антарктида, между 20 градуса западна и 45 градуса източна дължина;в търсене на китоловни полета норвежците финансират експедиция в региона още през 30-те години на ХХв.;областта получава името Дронинг Мод Ланд в чест на тогавашната кралица.
**глациология – наука за ледниците.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Нели Лишковска, "Липсващият сън", ИК "Фама", София, 2016

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Нели Лишковска
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017