- 
Да започнем с аперитив! – предложи Стамен.
- Защо не! – даде мнението си Ина.
- Какъв аперитив?... – защура се с поглед из менюто Стамен. – Коняк?
- Не е лошо! – окуражи го Ина.
- Коняк обикновено се пие след вечерята – безстрастно произнесе келнерът, който стоеше като съдник до масата им.
- А, добре... – съгласи се набързо Стамен и продължи да гледа с невиждащи очи към менюто, забележката на келнера го беше извадила от равновесие.
- Значи няма да пием аперитив – обяви Ина. – Моля, елате след малко, когато си изберем какво ще вечеряме!
Келнерът кимна и се отдалечи.
- Не трябваше ти да казваш това! – даде воля на раздразнението си Стамен, когато келнерът вече се беше отдалечил достатъчно. – Подрони авторитета ми на мъж! Аз трябваше да му наредя какво да прави!
- Ами да му беше наредил! – разсмя се Ина.
- Ти ме изпревари! Трябваше малко да ме изчакаш!
- Добре, не се притеснявай! – продължаваше да се смее Ина. – Отпусни се! Нали сега ще празнуваме годишнината от сватбата ни!
- Да, ще празнуваме – съгласи се Стамен.
Избраха от менюто някакви екзотични ястия. Ина се осведоми дали Стамен може да ги плати и той категорично потвърди. След дълго чакане келнерът им ги сервира, а през това време двамата се правеха, че слушат изпълнението на пианиста и певицата, застанали на фона на огромния прозорец в ресторанта, от който се разстилаше панорамен изглед към вечерна София.
- Обичам такава атмосфера – произнесе Стамен и с вида си се опитваше да изобрази замечтаност.
- И аз обичам такава атмосфера – реагира веднага Ина.
- Просто някак... – продължи Стамен.
- Да, да, така е... – разсмя се Ина, защото й стана ясно, че Стамен се затруднява да продължи опитите си за поетични импровизации.
- Много се смееш! – започна отново да се дразни Стамен. – Бих казал, че се опитваш да флиртуваш с мен!
- Така ти се струва! – смееше се Ина. – Опитай си от манджата! Изглежда апетитна!
- Как просташки се изразяваш! Манджа! Това блюдо може да се определи като ястие, а не с подобна груба дума.
- Знаеш ли какво? – наежи се Ина. – Само още една такава забележка и си тръгвам!
- Чакай! – сепна се Стамен. – Нали празнуваме годишнина от сватбата ни!
- Още малко и ще изгубя интерес да я празнувам! – не успяваше да уталожи гнева си Ина.
- Как са вашите? – изстреля изневиделица Стамен.
- Сега пък какво се сети за нашите? – съвсем се разбесня Ина. – Добре са! Няма защо да ме питаш за тях!
- Само проявих любезност! – стана ехиден Стамен.
- Аз пък изобщо не се интересувам какво правят твоите родители!
- И те не се интересуват от теб! – възтържествува Стамен.
- Много добре го знам! Мислиш ли, че не го разбрах веднага? – не успяваше да се измъкне от паяжината на злостните реплики Ина.
- Вино ще искате ли? – безстрастно попита келнерът.
- Да! – авторитетно отговори Ина.
- Пак ме изпревари! Не разбираш ли, че мъжът е този, който трябва да поръчва! – просъска Стамен, след като беше изслушал как келнерът и Ина обсъждат какво вино да изберат и после келнерът тръгна да изпълнява поръчката.
- Отново ти казвам: трябва да реагираш по-бързо! Човекът не е длъжен да чака да се съвземеш, иска да знае какво да ни донесе – вече поуспокоена обясни Ина.
Виното, слава богу, им беше сервирано незабавно. Стамен демонстративно го дегустира и одобри, после с Ина отпиха от чашите си.
- А, всъщност – наздраве за годишнината от сватбата ни! – сети се Стамен.
- Да, да – наздраве за годишнината от сватбата ни! – отзова се Ина.
- Колко години от сватбата си празнувате? – осведоми се безстрастно келнерът.
- Четири! – тържествено обяви Стамен.
- Както винаги, преувеличаваш – три години! – репликира Ина.
- Не бяха ли четири? – недоумяваше Стамен.
- Три години – категорична беше Ина.
- Разберете се! – повдигна рамене келнерът и за пореден път се отдалечи.
- Добре, да не спорим за дреболии! – примирително предложи Стамен. – Хайде, пак наздраве!
- Наздраве! – повдигна чаша Ина.
- Как върви любовта?
- Не си ти този, с когото бих споделила – отговори Ина. – А при теб как е?
- При мен всичко е отлично! Срещнах едно момиче, което много силно се влюби в мен...
- О-о-о! Браво! – поощри го Ина през смях.
- Да, да, обича ме! – заобяснява съвсем сериозно Стамен. – И дори... не знам дали да ти го съобщавам, но... мисля, че вече е бременна!
- Е, поздравявам те! – протегна към него чашата с вино Ина.
- Благодаря! – със смутена усмивка прие поздравлението Стамен. – А твоите любовни авантюри как вървят?
- Не се оплаквам... Но още не съм бременна! – и Ина отново се разсмя.
- Ти се напи! – укори я Стамен. – Да не се налага да те нося до къщи!
- Само да не сбъркаш и да ме занесеш у вас! – заливаше се от смях Ина.
- И ако сбъркам! – смееше се и Стамен. – А, кажи! Ако сбъркам и те занеса у нас! Та да си припомниш какво правихме преди четири години по това време!
- На теб ще ти бъде ли приятно да си го спомниш? – започна да кокетничи Ина.
- Ами нали знаеш как беше! – продължаваше да се смее Стамен, после се умълча.
Ина го гледаше дяволито и отпиваше от виното.
- Не ми се прави на фатална жена! – неочаквано я сряза той.
Тя го погледна изненадано.
- Ще поръчате ли десерт? – осведоми се келнерът.
- Не! – отсече Ина и келнерът се отдалечи.
- Е, какво? – вече напълно дистанцирано заговори Стамен. – Скоро ли завършваш? Взе ли си всички изпити?
- Имам още два семестъра... – отговори делово Ина.
- А после? – наставнически се поинтересува Стамен.
- После... не е твоя работа!
- А аз, след като се дипломирам, сигурно ще се отдам на дипломатическа кариера, ще обикалям по цял свят – тържествуваше Стамен.
- Обикаляй! – презрително сви устни Ина.
- А ти пък си стой тук! В твоята еснафска среда!
- Еснафи са твоите родители, които непрекъснато ме контролираха дали чистя и готвя! – избухна Ина. – А мама и татко са хора артистични, творци!
- Е, на това моите родители най-много се ядосваха! Дето вашите все се големееха пред тях.
- Не са се големеели! Родителите ти са мнителни!
- Ето ви сметката! – обяви безизразно келнерът.
- А, да! – сепна се Стамен. – Чакай... май съм си оставил портмонето в балтона! За малко ще отскоча до гардероба...
- Не че искам да досаждам, но защо ви е трябвало да се жените толкова млади? – попита келнерът, докато чакаше Стамен да се върне с портмонето си.
- И аз не знам – замислено отговори Ина. – Стори ми се интересен, пишеше стихове... Оженихме се малко след като завършихме гимназия.
- Е, как ще продължавате по-нататък? Щом и на годишнината от сватбата си се карате?
- А, това да празнуваме годишнината беше глупост!
- Съгласен съм, че е било глупост, защото имам чувството, че скоро ще се разведете...
- Ние сме разведени вече повече от две години – каза Ина и, като видя изумените очи на келнера, допълни – Живяхме заедно само няколко месеца... У тях, при родителите му... За мен беше непоносимо... и подадох молба за развод... Разведохме се без усложнения... Добре, че нямаме дете...
- А празненството по случай годишнината от сватбата ви? – недоумяваше келнерът.
- Видяхме се случайно пред университета преди няколко дни и той ми каза: Не помниш ли, че наближава датата, на която се оженихме? Отговорих му: Помня! Да не би да искаш да я отпразнуваме! Той веднага ми отвърна: А защо не? Стори ни се забавно... да отпразнуваме годишнината от сватбата ни, след като вече сме разведени...
- Да, оригинална идея! – за първи път през тази вечер се усмихна келнерът. – А той наистина ли ще донесе пари да плати вечерята или изчезна, за да ви остави вие да плащате?
- А, не! – заяви Ина. – Той не е такъв човек! Родителите му ми съсипаха нервите, но той е кавалер! Малко е разсеян, понякога се заяжда, но той няма да ме остави аз да платя сметката!
И тя кимна усмихнато към приближаващия на прибежки Стамен, който отдалече размахваше портфейла си!
- Разбирам! – констатира дълбокомислено келнерът.
-------------------------------------------------------------------------
Дворецка, Г. Островът Уикенд. Фондация "Европа и светът", София, 2021, ISBN: 978-619-918-580 -3.
-------------------------------------------------------------------------
© Гергина Дворецка
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021