Смениха водопровода на селото. Ура, ура. По някаква европейска програма. Табели туриха, копаха, ровиха. И дълго селото така стоя, в траншеи, накамарено. Но после асфалтираха.
Това не може да се отрече.
Къде е духовата музика сега? Да отпразнуваме.
Къде е духовата музика?
Няма я.
Козите само я чуват сякаш, когато слиза стадото по залез. И стъпва на верев. Когато небесата приличат на чинели.
Къде е духовата музика - да отпразнуваме.
Няма я.
Последният свирач седи ей там, на масата, под ореха. На дървената маса, от която пияниците един през друг си тръгват, като пометени с ръка шахматни фигурки, и само той е неизменно там, сам той от дърво издялан.
Къде е духовата музика?
Няма я.
Къде е духовата музика?
В плевнята лежи. В сеното. Откак се разруши училището и се разтури училищният оркестър, оттогава.
По обед, в големия пек, няма в селото навън жива душа. Само малки красиви циганчета, като изковани от мед циганчета, обикалят по изоставените плевни.
Къде е духовата музика? Тя свиреше на двайсет и четвърти май. На празниците. На събора свиреше.
После понякога свиреше на погребенията. И после дълго се разправяше – погребаха го с духовата музика.
И после я прибраха в сеновала. Мислеха си, може да потрябва. Макар и чак след сто години.
В главите на последните пияници сега, до ореха и горе, в кафенето, понякога бумтят мелодии. Но те може и от слънцето да са. И от изпитото. От слънцето и от изпитото.
Но ще намерят малките красиви циганчета духовата музика – днес, утре. И с викове ще хукнат по баира – махалата може да празнува. Тромпета, и тромбона, и валдхорната, и тубата. И флейтата, и кларинета. А най-малкото от тях ще влачи за юздата в прахоляка акордеона.
Но ще ги види последният свирач. Забитият като с пирон пияница под ореха. Ще стане и ще ги пресрещне.
- Дай!
Тромпета само ще поиска. Тромпета.
И ще тръгне бавно в залеза, с тромпета на уста. Красив. Беззъб. С една мелодия вселенска. Чинелите на залеза ще му пригласят.
След него, внезапно укротени, ще крачат излетите като от мед, златисти циганчета. А най-малкото - отзад - все тъй ще влачи за юздата акордеона.
И на свирача майка му ще викне да запее:
Койдано, гюзел невесто,
прошетнала се Койдана,
из Радомирската чаршия
сретнала майстор Илия.
Па на Илия думаше,
Илиьо, фален терзийо,
да ми сошиеш саята,
без конци, а бре, без игли.
Койдано, гюзел невесто,
язе сам чуло, дочуло,
че месиш бели погачи,
да ми омесиш погача.
Без вода да я омесиш,
без огин да я опечеш,
без огин да я опечеш,
та ручок да ми донесеш.
Итра е била Койдана,
с пресно я млеко замеси,
на ясно слънце изпече...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Деян Енев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016