* * *

 

и се виждам
как тичам към тебе
през света

 

през свят от ливади

 

с тръни в петите
с болка във хълбока
се изправям и падам

 

нямаш настигане

нямаш

 

не и додето си там
зад гърба ми

 

 

Терапевтично

 

по леглото съседно
само намека ще прокрадна
в мисълта ще заседна
ще заспя
ще припадна
ще съм тук и оттатък
ще съм проста и сложна
ще съм сън многократен
непосилно възможна
и така всяка вечер
всяко утро
и пладне
излекуван и вечен
ще ме викаш обратно

 

 

* * *

разливаме се в плиткото
делим се в водопади
течем през другия
и вдън земя пропадаме
сдвоява ни отново
общата природа
във теб със силата
във мен
с търпението водно

 


След мене

 

светлинен отпечатък
в леглото

 

ярък до плът

 


Неустоимата


споделяте пространството
в сърцето ми

 

неподелената душа
си другарува

 

неподеляемото тяло
ви изменя
прегръща се с морето, с вятъра

 

и бърка имената

 


Вълнение

 

поде се във Созопол
озърна се над залива
не ме намери

 

само вятърът
и побелялото море
разказват още
капитанските неволи

 


Несебър

 

свят
в който
никой не е умирал

 

ще си тръгна оттук
в бели дрехи

 


Видение


паркирана във въздуха
все още от Созопол

 

без капитани

 


Диалектика на сродяването


любими
за сродната душа ще ти говоря

 

за спорното й минало
по пръстите

 

за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно

 

за ъгъла в леглото ти
под който
тя сродната
                     се въплъщава

 

но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш

                                             

   
© E-LIT.INFO