* * *
и се виждам
как тичам към тебе
през света
през свят от ливади
с тръни в петите
с болка във хълбока
се изправям и падам
нямаш настигане
нямаш
не и додето си там
зад гърба ми
Терапевтично
по леглото съседно
само намека ще прокрадна
в мисълта ще заседна
ще заспя
ще припадна
ще съм тук и оттатък
ще съм проста и сложна
ще съм сън многократен
непосилно възможна
и така всяка вечер
всяко утро
и пладне
излекуван и вечен
ще ме викаш обратно
разливаме се в плиткото
делим се в водопади
течем през другия
и вдън земя пропадаме
сдвоява ни отново
общата природа
във теб със силата
във мен
с търпението водно
След мене
светлинен отпечатък
в леглото
ярък до плът
Неустоимата
споделяте пространството
в сърцето ми
неподелената душа
си другарува
неподеляемото тяло
ви изменя
прегръща се с морето, с вятъра
и бърка имената
Вълнение
поде се във Созопол
озърна се над залива
не ме намери
само вятърът
и побелялото море
разказват още
капитанските неволи
Несебър
свят
в който
никой не е умирал
ще си тръгна оттук
в бели дрехи
Видение
паркирана във въздуха
все още от Созопол
без капитани
Диалектика на сродяването
любими
за сродната душа ще ти говоря
за спорното й минало
по пръстите
за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно
за ъгъла в леглото ти
под който
тя сродната
се въплъщава
но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш